Ако трябва да се избере надежден начин за загиване, фантастите препоръчват излизане насред космическия вакуум – работи безотказно, без шансове за оцеляване.
Изхвърляте през шлюза вдигналия бунт лейтенант или намирате внезапна пукнатина в стъклото на скафандъра и ето как жертвата на кино сценаристите умира бързо и спокойно, макар и без експлоадиращите ефекти, които така обича Майкъл Бей.
В реалността обаче експериментите с животни и случаите с участието на хора са показали, че човек може да издържи въздействието на вакуума в продължение на няколко минути.
Не можете да останете в съзнание достатъчно дълго, за да се спасите, но ако случайно се окажете в подобно затруднено положение, другите членове на екипажа може би ще имат време да ви спасят и да ви върнат към нормалното налягане с малки последствия за здравето.
„Във всяка система винаги има възможност оборудването да излезе извън строя, което да доведе до травма или смърт. Това е обичаен риск, с който се сблъсквате във враждебна среда, когато зависите от оборудването около себе си“, казва професорът от Дармутската медицинска школа и бивш астронавт на NASA Джей Баки.
„Но ако можете да се доберете до някого, добре. Често излизането в открития космос се осъществява от двама астронавти, между които има непрекъсната връзка. Затова, ако у някого възникнат проблеми, другият да може да достигне до колегата и да го довлачи до съда“.
Вакуумът е наистина смъртоносен: при много ниско налягане на въздуха дробовете се запушват, разширяват, разкъсват се нежните газообменни тъкани. Това става особено, ако се задържи дишането или при дълбоко вдишване при падане на налягането.
Водата в меките тъкани на тялото се изпарява, което води до тежки отоци, макар плътната обвивка на вашата кожа да не позволява тялото да се разлети на парчета. Очите също е малко вероятно да експлоадират, но непрекъснатото изтичане на пари газ и вода ще доведе до бързо охлаждане на устата и дихателните пътища.
Водата и разтвореният газ в кръвта образуват мехури в основните вени, които се разпространяват из цялата кръвоносна система и блокира кръвния поток. След около минута циркулацията спира.
Недостатъчният кислород в мозъка ще ви прати в безсъзнание само за 15 секунди, а после убие. „Когато налягането падне много ниско, кислородът просто не стига. Това е първият и най-важен проблем“, казва Баки.
Но смъртта не идва мигновено. Например едно изследване от 1965 година във военновъздушната база Брукс в Тексас показало, че кучетата, изложени на въздействието на околовакуума, винаги оцелявали до 90 секунди. По време на въздействието те били в безсъзнание и парализирани.
Газът, изтласкан от червата и стомаха, предизвиквал едновременно дефекация, уриниране и повръщане. Имало припадъци. Езиците често се покривали с лед и кучетата се подували, заприличвайки на „надут мех от козя кожа“, както пишели авторите на експеримента.
Но след повишаване на налягането кучетата спадали, започвали да дишат и след едва 10-15 минути моежли да ходят, макар частична слепота да ги спохождала малко по-късно.
Ако пък вкарвали кучетата в условията на вакуум, след две пълни минути или повече, те често загивали.
Шимпанзетата можели да издържат още по-дълго въздействие. В две статии на NASA от 1965 и 1967 година учените показали, че шимпанзето може да преживее до 3,5 минути в околовакуумно състояние без очевидни последствия за мозъка, съдейки по комплексните задачи, които провеждали по-късно.
Едно шимпанзе, което било във вакуум три минути, впрочем, демонстрирало изменение в поведението си. Друго умряло, вероятно заради спиране на сърцето.
Въпреки че повечето знания за влиянието на ефектите на вакуумното въздействие били получени в хода на експерименти с животни, имало също така и няколко информативни, но зловещи случаи на разхерметизация с участието на хора.
През 1965 година технически сътрудник във вакуумната камера в Космическия център в Хюстън случайно разхерметизирал своя скафандър, спуквайки шланга. След 12-15 секунди той загубил съзнание. След 27 секунди, след като костюмът му бил повторно компресиран до половината от налягането на морското равнище, той дошъл на себе си.
Мъжът разказал, че последното, което помни преди да се отключи, е как влагата на края на езика му кипнала, заради което загубил вкуса си за няколко дни, останалото било наред.
В общи линии, ако изведнъж се окажете за кратко в междузвездната среда, може да оцелеете, но няма много да ви хареса.