Толкова е интересно понякога да се вслушваш в това, което говорят децата: техният поглед върху света поразително се различава от нашия. Понякога казват неща, които никога не биха ни дошли на главата, но с такъв сериозен вид, че можеш да загубиш дар слово.
Ето една колекция гениални детски мъдрости, които родителите с удоволствие споделят в социалните мрежи:
Кирчо (4 години и 11 месеца) разглежда снимки на баба си като млада. Пита:
– Бабо, това ти ли си?
– Да, аз съм.
– Тук си била още гладка!
***
Помагам на сина си (7 години) да се облече. Минава мъжът ми и се опитва да засрами сина:
– О, малкото момченце! Мама го облича.
Отговорът не закъсня:
– Ой-ой-ой, а самият ти спиш с мама всеки ден, кой е малък!
***
На вечеря дъщерята разказва какво са правили в детската градина:
– Четохме, смятахме, рисувахме, писахме… Писахме в тетрадки… такива с линии. Знаете ли ги… Или когато сте учили, още не е имало хартия? Или пък вече е имало?
***
Реклама на шампоан по телевизора:
– Вашият шампоан решава само един проблем, а моят – цели пет!
Алина (9 години) отговаря на телевизора:
– Ами, значи ти имаш повече проблеми от нас.
***
По време на разходка дъщеря ми пада, разплаква се. Неин приятел (3 години и 8 месеца) отива до нея, погалва я по главата и я утешава:
– Не плачи, ще доживееш до сватбата…
***
Черпят сина ми с ябълка. Той мълчаливо я взима и ме поглежда. Аз:
– Какво трябва да кажеш?
– Измили ли сте я?
***
В края на срока им поставят оценки. Искам от сина ми да си покаже бележника. Той:
– Чакай малко, по-добре виж как мога да си мърдам ушите.
***
Лекар проверява слуха на сина ми в поликлиниката. Лекарят шептейки:
– Бонбон.
Сашо (3 години) също шептейки:
– Не бива – алергия…
***
В магазина ми връщаха ресто и падна едно левче, Казах на малкия:
– Зайче, вдигни го, ако обичаш.
Тогава мъжът до нас го вдигна и ми го даде с думите:
– Аз, разбира се, не съм зайчето…
Малкият възмутен:
– Тогава защо го вдигна?
***
Синът ми, 4 години:
– Мамо, какъв ще стана, като порасна?
– А какъв искаш?
– Шофьор. А тати какъв ще е, когато порасне?
– Той вече е пораснал.
– Вече е пораснал? А защо тогава го храним?
***
Виктор (4 години) разказва на дядо си:
– Да, имам си булка в детската градина. Но всеки ден е различна. Която дойде с най-хубавата рокля, тя ми е булка.
***
Дъщеря ми (6 години) яде супа. Предлагам й да си вземе лук или чесън.
– Не искам.
– От лука и чесъна ще загинат много микроби и вируси.
– По-добре да умираха от шоколад.
***
Мъжът ми се къпе. Синът ми дотичва при мен.
– Мамо, а ти виждала ли си някога нашия татко гол>
– Ами…
– Иди бързо виж този ужас!
***
Мишо, 5 години. Майка му го пита:
– Мишо, някое от момичетата харесва ли ти?
– Не. Моите жени още не са се родили.
***
Юлиян (3 години) седи с играчка стетоскоп в ръцете.
– Аз ловя риба!
– Юли, това е за доктор!
– Добре, аз съм доктор. Какво Ви безпокои?
– Гърлото ме боли. Можете ли да ми помогнете?
– Не мога.
– Защо?!
– Ловя риба…
***
Коцето (3 години и 10 месеца) си играе в стаята, на заден фон работи телевизорът.
Главният герой се обяснява в любов на героинята. Казва, че когато я гледа, изпитва странно чувство в стомаха…
Коцето, без да се обръща, коментира:
– Имаш глисти, друже!