През 1968 година ученият-етолог (изследващ поведението на животните) Джон Калхун осъществил впечатляващ експеримент.
Калхун направил аналогично на човешкото общество, но с мишки и въз основа на това сходство се опитал да предскаже бъдещето за цялото човечество.
За целта ученият създал така наречения „рай“ за бели мишки. В лабораторни условия било построено квадратно помещение 2×2 м. и височина – 1,5 м., откъдето мишките не можели да се измъкнат.
В конструкцията се поддържала благоприятна температура, имало храна и вода в изобилие, постоянно се добавяли материали за строителство на гнезда. Гризачите се намирали под непрекъснатия контрол на ветеринарите, които следели здравословното им състояние.
Били взети всички необходими мерки за безопасност: изключвало се присъствие на хищници и разпространение на масови инфекции. Гигантската кутия се чистела веднъж седмично и се поддържала постоянна чистота. Тоест, за мишките било създадено идеалното място за живеене. Ученият описвал своята конструкция като „миша утопия“, а наричал експеримента си „Вселена 25“.
Конструкцията била сметната за 3840 мишки, като ще избързаме напред и ще отбележим, че максималната численост на мишките по време на опита достигнала ниво от 2200 екземпляра и след това само намалявала.
Когато всичко било готово за експеримента в мишия рай пуснали 4 двойки гризачи. От този момент започвал етап А – периодът на проучване.
След 55 дни мишите семейства започнали да дават потомство. В момента на поява на първото поколение започвала фаза — В. На всеки следващи 55 дни броя на гризачите се удвоявал.
След 315 дни скоростта на размножаване намаляла, сега количеството популация се умножавало по две на всеки 145 дни – фаза С.
На този етап в кутията имало далеч по-малко места, а броят мишки надвишил 600. У тях се сформирала своя йерархия и определен социален живот
1) Появила се каста на „отхвърлените“, която се състояла основно от млади представители, които били изтикани в центъра, в „главния площад“ и постоянно ставали жертва на агресия.
В идеалните условия на мишия рай мишките живеели дълго и по-старите поколения не освобождавали места в социалната ниша за младите. Точно затова агресията била насочена основно към младите гризачи.
Те можели да бъдат разпознати по отхапаните опашки и одраната козина. След изгнанието мъжките се пречупвали психически и не желаели да защитават своите бременни женски.
2) Женските ставали все по-агресивни, защото им се налагало сами да защитават своето потомство. По-късно агресията им се прехвърлила и върху децата, които те убивали и се местели в горните гнезда, ставайки отшелници и отказвайки се от размножаване.
В резултат раждаемостта спаднала, а смъртността сред младите стигнала високи резултати. Настъпил етап D — смъртта на мишия рай. В този стадий се появила нова категория мишки – „красивите“.
3) „Красивите“ нарекли група мишки, които не притежавали характерното за воя вид поведение. Те не встъпвали в битка за женска и територия, не проявявали желание за размножаване. Само яли, пили, спали и чистели своята козина.
Впоследствие „красивите“ и женските отшелници станали мнозинство. Средната продължителност на живота на мишките била 776 дни, като на 200-ния ден се преминавала границата на репродуктивната възраст.
Количеството бременни в последната фаза на мишия рай се равнявало на нула. Девиантното поведение провокирало хомосексуализъм сред мишките.
Също така, в мишето общество, въпреки изобилието от храна, процъфтял канибализмът. Популацията се сринала и на 1780 ден от опита умрял и последния обитател на „мишия рай“. Мишето общество се самоунищожило. Раят се превърнал в ад.
Експериментът нарекли „Вселена 25“, защото това бил 25 (последен) опит да се създаде миши рай, чийто резултат бил като всички предишни.
По този начин, по примера на мишето общество, ученият успял да проследи поведението на „Обществото“ в условията на сит, безпроблемен живот.
Да се направи пряка връзка с хората не е трудно. Вземете за пример лумпени, самотни майки, насилие в семейството, безпричинна агресия, мързеливи граждани, содомия и социално оцеляване.