Тя вече не е привързана, защото е разбрала, че привързаността е корен на злото. Привързаността я кара да се държи за неща, които трябва да пусне.
Защото избира неправилните хора. Защото следва неща, които вероятно не са за нея. Това затъмнява нейната логика и разсъждения, защото я ръководи страхът, а не убежденията.
Тя вече не е привързана, защото знае, че не всичко й принадлежи. Тя знае, че блажен е онзи, който умее да пуска, да прощава и да освобождава от себе си всичко това, което не й дава да продължава напред.
Известно й е, че колкото повече се привързва към нещо и се бои да не го загуби, толкова повече отблъска тези неща. Нейното внимание ще се концентрира върху получаването, а не отдаването.
Тя не е привързана, защото знае, че в крайна сметка хората си отиват. Те невинаги говорят това, което мислят. Невинаги изпълняват своите обещания. Невинаги се връщат. Те няма да обичат вечно, но дори и да е така, понякога любовта не стига, за да се поддържат отношенията.
Тя знае, че прибързаната привързаност винаги завършва с раззочарование. Тя разбира, че хората са склонни да променят своето мнение.
Тя вече не е привързана, зашото е уморена от хора, които, отдалечавайки се, променят своите убеждения, тръгват си, а също и от тези, които не знаят какво искат или към какво се стремят.
Тя повече не е привързана, защото е разбрала, че едностранчивата привързаност ранява. Тя винаги й причинява болка. Това чувство я кара да обича себе си по-малко и да забрави за собствените ценности.
Тя е разбрала, че когато се привързва към друг човек, тя губи себе си и се заклева повече никога да не губи себе си заради някой друг.
Тя вече не се привързва, защото се учи да се раззделя с хората, учи се да продължи напред и се учи да разбира, че невинаги нещата се развиват по начина, по който на нея й се иска.
Тя започва да разбира, че понякога сърцето й може да греши и нейната привързаност може да е неоправдана. Тя бавно се учи да се разделя с всичко, което я кара да се съмнява в себе си или нейната любов.
Тя не е привързана, защото все още знае какво е да обичаш. Тя най-накрая признава, че любовта и привързаността не са едно и също. Тя най-накрая разбира, че когато наистина обичате човека, абсолютното изражение на любовта е да предоставите свобода на този човек.
Това значи да позволите на този човек да бъде такъв, какъвто той наистина иска да бъде. Тя най-накрая е осъзнала, че ако й е съдено да бъде с някого, той все пак ще се появи в живота й.
Той ще бъде привлечен към нея като магнит без никакви драми и напрежение, без нуждата да се контролират един друг.
Тя вече не е привързана, защото разбира, че всичко е временно. И може би цялата същина на любовта се заключава в това да се наслаждава на тези чувства дотогава, докато продължават, а не да се опитва да се държи за нея вечно.