Япония е една от най-удивителните страни. Японците са известни в цял свят със своето трудолюбие, упоритост, дисциплинираност и грижливо отношение към природата. В Webmiastoto.com ви предлагаме да обърнем внимание на още една особеност на този народ.
Японският подход при възпитаване на деца
Хората, които посещават Страната на изгряващото слънце, се учудват на необикновеното взаиморазбиране между различните поколения японци. Децата са послушни и мили, възрастните са много разбрани, бабите и дядовците любящи…
Причината за подобно единодушие е в особената традиция на възпитаване на децата, чиито корени се крият в далечното минало.
Преди много векове японските майки съвместявали работата с възпитаването на децата. Но нямало никакви детски градини или седящи си вкъщи баби, на които можеш да оставиш детето до края на работния ден. Затова момчето винаги било там, където е и майка му.
Дори ако жената отивала на полето, тя взимала детето със себе си във вързоп. При това тя постоянно общувала с детето, разказвала му какво прави и защо. Не е учудващо, че детето се научавало по-бързо да говори, отколкото да ходи.
Какво дава подобен подход?
Детето се чувства част от всички житейски процеси (работа, почивки, разходки), по-лесно му е да се развива и да опознава света.
Не е изненадващо, че и днес японските предпочитат да възпитават децата си според тази традиция. Където и да отива мама, каквото и да прави, детето е винаги с нея – на ръце, на гръб или тихичко върви с нея за ръка.
Обикновено японският майки си седят вкъщи, докато детето не навърши 3 години. Макар в страната да има ясли, се смята за срамно да се остави хлапето там. Впрочем, както и да искате от бабата и дядото да гледат детето. След като детето отпразнува третата си година, го пращат на детска градина.
И вкъщи, и в градината учат детето да проявява внимание към чувствата – не само към своите, но и към тези на другите хора, животните и дори неодушевените предмети. Например, ако детето удря количката си в пода и я чупи, майка му не взима играчката, но задължително му казва, че детето причинява болка на количката.
Не трябва да смятате, че възпитанието на детето пада само върху плещите на жената. С малките охотно се занимават и бащите им.
Японските правила на възпитание
Както вече казахме, в Япония децата получават много родителско внимание – прегръдки, разговори съвместни разходки и т.н. При това мама и татко никога:
• не повишават глас
• не четат от бележки
• не използват телесни наказания
Японците учат децата:
• да се държат вежливо
• да бъдат внимателни към другите
• да не пречат на никого с поведението си
Какво правят японците, когато детето се държи лошо?
Как родителите карат детето да спре да се глези? Японците не крещят, не наказват, но как го карат да се държи правилно? Отговорът е прост – своето недоволство те показват с интонация и поглед.
Японските деца разпознават безпогрешно, когато родителите им са разстроени от тяхното поведение, изпитват чувство на вина и разкаяние и се опитват да се поправят.
Както виждате, в Япония децата се къпят в любов и грижи от страна на своите родители и от самото си раждане усвояват принципите на живот в обществото.
Безспорно, тази система на възпитание е много непривична за жителите на другите страни. Но опитът от столетия показва, че тя е невероятно ефективна и помага да се отглеждат спазващи закона и правилата, възпитани и приятни за общуване граждани.