През 1705 г. ирландка на име Марджъри Маккол, умира от треска и е погребана възможно най-скоро, за да се предотврати разпространението на болестта.
Жената била поставена в ковчег със скъп пръстен, който съпругът не могъл да свали от ръцете й заради подуването. Това направил гроба привлекателен за крадците, които крадяли телата на погребаните.
Същата вечер, когато земята била още рохкава, нападателите разровили гроба и извадили ковчега. Тъй като не могли да свалят пръстена, те решили да отрежат пръста.
Веднага щом се появила кръв от разреза, Марджори се събудила от кома, в която била изпаднала през деня, седнала в ковчега и закрещяла. Съдбата на крадците останала неизвестна. Марджори успяла да излезе от ковчега и жената се прибрала вкъщи.
Джон Маккол, съпругът на Марджъри, бил вкъщи с децата, когато чул почукване на вратата. Човекът казал на децата: „Ако майка ви беше още жива, щях да се закълна, че това е нейното почукване“.
Отваряйки вратата, той видял Марджъри зад нея в погребални дрехи, с кръв, капеща от ръцете й, и се строполил мъртъв. Той бил погребан в ковчега, който бил освободен от съпругата му.
Марджъри живяла още много години, омъжила се повторно и родила деца. Когато тя починала, тя била погребана в същото гробище Шанкил (Лирган, Ирландия). Надгробната й плоча била запазена. На камъка пишело: „Живяла, погребана два пъти“.