На 18 октомври 1896 г. на страниците на американския вестник New York Journal се появява нов комикс герой – момче на 8-10 години в безформена жълта дреха на име Мики Дуган. Читателите веднага го нарекли Жълтото хлапе (дете), откъдето произлиза и добре познатата ни концепция за „жълтата преса“.
Днес всички свързват това понятие с медиите, които, за да постигнат успех, прибягват до публикуване на сензационни материали, базирани на спекулации и слухове. Разпространеното мнение, че определението „жълто“ се свързва с цвета на хартията, на която се твърди, че се печатали подобни публикации, е неправилно.
За такива евтини парцали вече имало друго определение – булевардна преса, докато „жълтите“ издания имали много респектиращо реноме.
Клепоухото хлапе на име Мики Дуган било проектирано и нарисувано от художника Ричард Аутколт.
Според замисъла на редакторите Жълтото дете представлявало най-бедната част от населението – то носело чувал за брашно вместо дрехи, тъй като не можело да си позволи друга дреха.
Освен това издателите решили да се съсредоточат точно върху този чувал, като първоначално само тази част от хлапето била цветна- в жълт цвят.
Жълтият Мики си правел шеги от комикс на комикс, осмивал богатите и и надути жени и бил в центъра на всички важни събития.
Редно е да се отбележи, че преди да се появят на страниците на New York Journal, комиксите с Жълтото хлапе били публикувани повече от година в друг нюйоркски вестник, New York World, от Джоузеф Пулицър.
Комиксите с хлапето станали изключително популярни в Ню Йорк: толкова много, че издателят на The New York Journal направил всичко, за да привлече художника Ричард Аутколт в своята издателска къща. Пулицър трябвало да търси нов художник, което довело до факта, че „Жълтото хлапе“ съществувало на страниците на двете издания до 1898 г.
Между изданията се разгоряла сериозна конкурентна борба, в която всеки се опитвал по всякакъв начин да надмине съперника по сензация, а нарисуваният персонаж неочаквано се оказал свързващото звено.
И само за няколко години след тази ожесточена престрелка с комикси, New York Journal и New York World си спечелили прозвището „жълти вестници“ – заради цвета на станалия известен комикс герой.
Първоначално вестниците били жълти само заради цветовете, а след това покрай тях възникнало познатото ни понятие „жълта преса“ – заради непроверените сензации, които публикували, както и „звездните“ истории и крещящите заглавия.