Помните ли приказния триумф на датския отбор на Евро 92? Тази приказка има и друга страна, но тя не е забавна, напротив – тя е тъжна и много вдъхновяваша.
През 1992 г. по политически причини националният отбор на Югославия е отстранен от участие на европейското по футбол, проведено в Швеция.
Това събитие довело до факта, че датският отбор, който не се класирал за турнира и бил вече на почивка по летните курорти, бил поканен да замени югославяните.
Първоначално никой в Дания не повярва на новината, всички я помислили за измама. Тогава треньорът на датчаните Ричард Мелер-Нилсън започнал да събира датските футболисти от всички курорти по света – било много трудно, дори само защото играчите мислели, че това е някакъв майтап и затваряли телефоните.
С голяма трудност треньорът успял да убеди играчите да пристигнат на сбора на националния отбор. Голямата звезда на „червения динамит: Михаел Лаудруп например не дошъл – той бил в конфликт с треньора и не искал да прекъсва ваканцията си, особено след като всички по света мислели, че датчаните отиват на турнира като статисти.
Мелер-Нилсън също мислел така, затова помолил играчите да не прекъсват почивката си, защото щом отпаднели след трите мача в груповата фаза, после всеки можел да си я продължи.
Отборът нямал тренировъчен план, анализ на съперниците, абсолютно нищо. Идеята била да излязат на терена, да пипнат топката, пък после ще му мислят.
Халфът Ким Вилфорт също първоначално отказал шампионата, а причината била ужасна – малката му дъщеря умирала в болница за пациенти с рак. Треньорът и отборът разбрали в каква ужасна ситуация се намира бащата Вилфорт. Предложили му всякакви условия, но той все отказвал.
Но болното момиче се стабилизирало и тя, заедно със съпругата на Ким, го помолила да отиде на шампионата. Треньорът Нилсън позволил на Вилфорт веднага след мачовете да се върне в Дания, все пак Швеция е много близо.
В първия мач Дания играе наравно с британците, във втория губи от Швеция, детето се разболява и по време на почивката съпругата моли Вилфорт спешно да се върне в Копенхаген. Вилфорт приготвя куфара си, тръгва си и моли другарите си да не го чакат, решил е да си тръгне от турнира. Всички го разбират, Ким си тръгва.
Той вече гледа мача с Франция в болницата с дъщеря си. Дания открива резултата, Франция изравнява, всичко отива към отпадане, но в самия край Елструп бележи победния гол срещу французите.
Вилфорт вижда как цялата болница се оглася от радостни викове. Болни, нещастни хора, които почти няма за какво да живеят, хора, стенещи и плачещи от ужасни болки, плешиви, слаби, изтощени и изгубили блясъка в очите си, изведнъж оживяват , и той ги вижда щастливи.
Вижда как се радват във всички отделения, вижда щастливата си дъщеря. Забравили са за фаталната си болест, щастливи са, поне докато трае мача, забравили са за терзанията си. Вилфорт се заключва в килера и ридае. Сърцето на датчанина се пръскало от радост и болка.
На полуфиналите Дания чака почти непобедимата Холандия, това е основният претендент за трофея. С Ван Бастен, Рийкард, Куман, Гулит, Бергкамп, Блинд, Франк де Бур, Ван Брокелен, те са жадни за победа, нямат равни.
А какво прави Вилфорт? След прозрението в болницата и настояванията на пациентите, както и желанието на дъщеря му, той се завръща в националния отбор.
Той знае, той помни за кого играе Дания, за кого трябва да вкара, той помни какво точно ще направи неизлечимо болните хора малко по-щастливи. След редовното време резултатът е 2-2.
Стига се до дузпи. Бастен стреля страхотно. Уморен, отслабнал, стресиран, в тежко психическо състояние, Ким Вилфорт се запътва към точката на дузпата.
Той гледа към небето, гледа към Копенхаген, стреля и бележи. В очите му има сълзи, защото знае, че дъщеря му и всички пациенти са там, в пропитите от смърт отделения, щастливи и са забравили всичките си нещастия пред телевизора.
Дания да стигне финала на европейското е като невероятна приказка, написана от най-известния датчанин – Ханс Кристиян Андерсен.
След мача Ким веднага заминава за Дания, дъщеря му се разболява много. Седемгодишната Лин умирала.
Вилфорт отказва да играе на финала, но близките му и всички болни в клиниката буквално го изгонват от отделението и искат да се върне и да спечели европейската купа за тях. Дъщеря му също пожелава това, в редките мигове, когато намира сили да говори.
Всички помните финала с Германия, датчаните откриват рано, след това са притиснати от германците, вече са много близо до изравняване, но 11 минути преди края на мача Ким Вилфорт вкарва най-важния си гол в живота, и превръща мечтата на цялата нация в реалност.
Но той мислел само за онези, които сега са там, умират от болка и безнадеждност в онкологичните отделения, празнувайки успеха. Разбирал, че футболът и победата измъкват хората от болезнения ад. Той, не, всички те, целият отбор, го направили за тях, за всички тях и за умиращата Лин.
Голът на Ким във финала срещу германците се смята за един от най-емоционалните и трагични голове в историята на футбола.
Лятната приказка на датския национален отбор ще бъде включена в „златния фонд“ на историята на футбола.
Danish players celebrating Kim Vilfort’s goal at the EURO 1992 Final Gothenburg v. Germany pic.twitter.com/q2RzqGVVBW
— DanishFooty (@DanishFooty) February 12, 2015
Лин Вилфорт починала няколко дни след финала. В последните часове от живота си тя казала, че се гордее с баща си. Мечтата й се сбъднала. Дания спечелила и татко бил силен.
Преди смъртта си тя мечтаела да зърне лятната приказка на датския отбор и успяла да я види. Това била приказка, написана за нея и за тези като нея. Те били щастливи това лято.