
В края на XVIII и XIX век културата в Европа се озовала под натиска на романтизма. Богини, нимфи, духове, русалки и други призрачни персонажи бързо се утвърдили в поезията и живописта. Но как да бъдат въплътени тези безплътни същества на сцената?
Хореографите решили да предизвикат у зрутеля илюзията, че балерините „се реят над земята“ и за тази цел накарали танцуващите да стоят на върха на пръстите си. Този стил на танца се оказал полезен и за изпълнение на пируети.
За първи път балетистите се изправили на пръсти през 1796 г. в Лондон по време на спектакъла „Зефир и Флора“. За това им помагала специална система от въжета, поддържаща ги по време на танца.
През 1892 година италианецът Филипо Тальони поставил в парижката опера балета „Силфида“, в който се отказал от спомагателните приспособления. Блаерините имали единствено цвички с укрепени подметки. Оттогава танцът на пръсти станал неразделна част от класическия балет.