Победата на британците над французите при Аженкур през 1415 г. е едно от най-важните събития на Стогодишната война. Французите били пет пъти повече, но това не им попречило да загубят. И това въпреки факта, че повечето от британците влезли в битка не само без броня, но и без панталони.
Този исторически факт е изненадващ, но се е случил. Войниците се съблекли заради много необичайна причина.
През есента на 1415 г. английският крал Хенри V повежда войските си по бреговете на Сена дълбоко във Франция. Врагът отстъпвал, но не бързал да се предаде. Французите използвали тактиката на изгорената земя, унищожавайки селата зад тях, изгаряйки посеви и отравяйки кладенци. Британците трябвало да напредват при екстремни условия и в техните редици избухнала дизентерия.
Подлата инфекциозна болест, която по това време не можела да бъде излекувана, покосила армията. Загива дори епископът, който придружава армията на Хенри V. Някога смелите англичани сега изглеждали жалка гледка. Били отчаяни хора – гладни, уморени, мръсни, постоянно търсещи храсти.
Половината армия не издържала на трудностите и изоставила своя кра. Но 5 хиляди бойци, сред които преобладавали стрелците, останали с него. Повечето от тях останали верни съвсем не поради своите убеждения или любов към монарха. Хенри V обещал брутално да изтезава и екзекутира всеки, който прояви страхливост.
За късмет есенните дъждове се засилили и пътищата се разкаляли. Загубили талигите си в калта, британците бавно се придвижиха напред, без да разполагат с най-необходимите неща. Повечето от кралските войници нямали с какво да се преоблекат и не можели да изперат дрехите си. Следователно панталоните, замърсени с мръсотия и изпражнения, просто били изхвърлени.
В края на тежкия форсиран марш за бойците по голи задници бил подготвен „бонус“. Френската армия, освежена и попълнена в редиците си, ги очаквала. 25 хиляди добре нахранени, отпочинали и добре оборудвани бойци посрещнали британците близо до малкото селце Ажинкур.
Нямало накъде да се оттеглят и британците влезли в битка. Те имали важно предимство – големите английски лъкове, високи колкото човешки ръст, стреляли много по-далече и по-бързо от френските арбалети. Те се опитали да пометат редките редици от воини, които се впускали в атака без панталони с тежка кавалерия, но земята, която станала кална от дъждовете, бързо лишила ездачите от всички предимства.
Когато френската пехота под градушка от стрели се приближила до врага за ръкопашен бой, се оказало, че липсата на облекло не е минус, а по-скоро плюс. Битката в калта под проливния дъжд се водела много по-лесно, ако си гол. Битката с променлив успех продължила цял ден. Заради това дори британците, които запазили панталоните си, решиха да се разделят с дрехите си.
Дизентерията не се повлиявала от нищо и болезнените пориви атакували стрелците дорипо време на битката. Нямаше време да се суетят с вратовръзки и копчета, така че гардеробът им отишъл в калта.
Изненадващо, но отчаянието довело до чудо – британците спечелили. Французите при Ажинкур загубили 8-10 хиляди войници и позорно избягали. Загубите на британците възлизат на около 1,5 хиляди души.
Резултатът от тази странна битка бил, че французите подписали споразумение и признали Хенри V за наследник на своя трон. Английският крал дори се оженил за дъщерята на лудия френски монарх Карл VI, Катрин от Валоа. Вярно, победителят не могъл да се наслади на триумфа – той починал няколко години по-късно в доста млада възраст, по ирония на съдбата от дизентерия.