За мен, както и за много други хора, ученето в университета мина с твърдото убеждение, че оценките решават всичко.
Преподавателите и родителитетвърдяха, че високата успеваемост открива пред теб всички врати. Високият бал е ключът към успешен живот.
И аз вярвах сляпо в думите им…
Помня времето, когато ученето ме довеждаше до полуживо състояние, само и само да получа висока оценка на изпита.
И ми се струваше, че всичко това има смисъл, но сега… не искам детето ми да учи така упорито както неговия баща. Звучи странно, но сега ще обясня позицията си.
1. Никой и никога не ме е питал за оценките ми
Нито един работодател никога не се е интересувал от оценките ми в университета!
В нито една автобиография не съм срещал графа „успеваемост“, но във всички без изключения имаше задължителна точка – „предишен опит“.
Удивителен е и фактът, че навиците ми на компютъра и спортните ми достижения ми придават повече „тежест“ при намирането на работа, отколкото петицата в студентската книжка.
2. Забравих всичко, което съм учил в университета.
Паметта ми е устроена по изключителен начин, аз забравях целия материал веднага след изпита. Когато за първи път отидох на практика, разбрах, че за всички години в университета така и не съм научил нищо.
И макар оценките ми да говореха за обратното, в главата ми беш пълна каша, късчета знания, които не знаех как и къде да приложа.
Както се оказа, петте години в университета на отлично ниво не ми даваха никакви предимства пред другите „по-малко“ образовани хора.
В крайна сметка, за първите практика получих повече полезни знания и придобих повече професионални навици, отколкото за всичките предишни пет години, в които преследвах добри оценки.
Та струваше ли си да се напрягам всички тези години?
3. „Добрите оценки“ навредиха на здравето ми
Ако някой може да научи всичко от раз, то аз не съм от тези хора. За да „влея“ в главата си знанията, ми се налагаше да „назубря“ наизуст материала. Преди сесията учех по 12-15 часа в денонощие. Помня как се облягах върху хората в обществения транспорт, защото бях силно недоспал.
Заради хроничната ми умора спадна моята продуктивност, знанията не влезнаха в главата, ръцете ми не ме слушаха, денят преминаваше като в мъгла.
Днес се учудвам на своето упорство, настойчивост и постоянство – чрез сила се карах да правя нещо, от което ми ставаше зле. И съм убеден, че не мога да повторя този „подвиг“ отново.
4. Нямах време за други хора
В университета имах куп възможности да си направя мрежа от полезни запознанства. Но и това не направих.
Ученето и мислите за ученето заемаха практически цялото ми време, не ми стигаше дори за личните дела и срещи с приятели.
Може би най-ценната възможност, която предлага университетът е мрежата от запознанства. Университетът е плацдарм за нови отношения и проверка на своите способности да завържите нови запознанства и да поддържате отношения.
Забелязах следния интересен факт, че хората, които бяха „душата на компанията“ във времената на учене, днес са добре устроени в живота. Макар рядко да ходеха на лекции…
Ако имах още един шанс, бих предпочел по-малко да зациклям върху ученето, а повече време да отделям на студентските движения, мероприятия, купони.
5. Всичко, което днес ми носи пари, съм научил извън университета
Обучението е ефективно само тогава когато има интерес. Съвременното образование убива този интерес, пълни главата с всевъзможни теоретични факти, които никога няма да намерят приложение в реалния живот.
Понякога, гледайки Discovery, за час научавам повече, отколкото за 15 години учене.
Така научих английски само за 1,5 година, когато проявих интерес към него. Между другото, „опитах“ да го уча 8 години в училище и още 5 години в университета.
Ето съветите, които ще дам на сина, когато тръгне на училище:
Разликата между 4 и 5 е толкова малка, че едва ли ще окаже сериозно влияние на качеството ти на живот. Но за да имаш 5, трябва да отделяш далеч повече време и усилия. Струва ли си?
Заплатата ти ще зависи от навиците ти, а не от оценките върху лист хартия. Трупай опит, а не оценки, Колкото повече опит имаш в различни области, толкова по-скъпо ще струваш.
Дипломата няма да ти даде осезаеми предимства, което не може да се каже за влиятелните познати. Отдели повече внимание на нови запознанства и на комуникацията с другите хора, именно те са способни да отворят вратите ти към света, а не някаква диплома.
Занимавай се с това, с което има смисъл за теб, а не с това, което очакват другите. Само чрез интерес ще станат възможни всички твои велики намерения.
Повдигнах много сериозен въпрос и съм убеден, че ще има хора, които са съгласни с мен и такива, които не са съгласни.