Някога чудели ли сте се защо еврейската и арабската писменост имат една особеност, а именно писането отдясно-наляво? Оказва се, че това си има напълно практично обяснение.
Работата е там, че еврейската и арабската писменост са възникнали въз основа на древновавилонското клинописно писмо, а западната традиция на писане – от древноегипетското папирусно писмо.
За да се обясни нагледно каква е разликата, нека включим въображението. Представете си, че пред вас има папирус, а в ръцете ви има стилус (тънък писец). Изписваме йероглифите с дясната ръка (85 % от хората са десноръки).
При това, всичко, което е написано вдясно от нас е закрито, но пък виждаме прекрасно онова, което е вляво. Възниква въпросът: как ви е по-удобно да пишете? Естествено, че отляво надясно, защото така пол-есно се вижда какво вече е написано.
А сега вземете в ръце камък, чук и длето. Чукът е в дясната ръка (85%), длетото – в лявата. Започваме да изсичаме клинописни йероглифи. Лявата ръка с длетото надлежно закрива онова, което е написано отляво, но пък написаното вдясно е добре видимо. Как ни е по-удобно да пишем? В този случай отдясно наляво.
Между другото, ако внимателно се вгледате в буквите на еврейската азбука, може да видите, че тяхната своебразна конфигурация говори за това, че първоначално буквите се издълбавали върху нещо твърдо. Подобни букви е далеч по-лесно да изобразиш с длето, а не с перо.
Разбира се, от тогава камъкът е престанал да бъде единственият дълготраен съхранител на информацията, но правилата за писане вече се оформили, така че било взето решение да не се променят кардинално правилата.