Когато прищипем, порежем, ударим по него с чук и т.н., ние инстинктивно насочваме пръста си към устата: пъхаме го там или в краен случай започваме да го обдухваме. Защо правим така?
За да отговори на този прост на пръв поглед въпрос, науката е трябвало да измине доста дълъг път в изучаване на нервната система на човек. Още през 17 век учените предполагали, че из цялото тяло на човек са разположени някакви рецептори, които предават до мозъка сигнали за деформация на тъканта.
Тези сигнали мозъкът интерпретира като болка. Минало известно време преди да бъдат открити невроните, принципите на работа на нервната система и предаването на нервните импулси.
Едно от най-големите интересуващо учените раздразнение, силно влияещо на емоционалното състояние на човек, е чувството за болка. Затова не е учудващо, че точно на начина на предаване на усещанията за болката науката отделя голямо внимание.
През 1965 година двама изследователи на име Патрик Уолъм и Роналд Мелзак разработили теория, наречена «Gate control theory of pain». В нея се казва, че съществуват няколко вида аксони (израстък на нервните клетки, по които се предават импулсите), едни от които отговарят за т.нар. „врати“, по които се подават сигнали за усетената болка към нервните клетки, а другите отговарят за затварянето на тези „врати“.
По същество нашите усещания за болка се определят от ефективността на работата на вторите аксони (затварящите „вратата“). Теорията твърди, че аксоните, блокиращи постъпването на болезнени сигнали, може да се активират с физическо въздействие: вибрации с определена чистота, масаж или температура.
Какво правим когато си ударим болезнено коляното на нещо твърдо например? Веднага започваме инстинктивно да го разтриваме: естествено, това не носи полза на раздразнената след удара тъкан, но пък активира тези аксони, които отговарят за намаляването на предаването на нервните импулси, преобразуващи ги в усещания за болка.
Същото е и с повредения пръст – компресирайки го с устни или пък продухвайки го с поток от въздух влияем на работата на нервните му окончания, които намалят усещанията за болка. За десетки хиляди години еволюция ние сме се научили а го правим инстинктивно, без да се замисляме за причината и едва наскоро разбрахме същността на нашите действия.