Разказват, че докато играел партиите си шах американският гросмайстор Робърт „Боби“ Фишер (като цяло много придирчив) изисквал абсолютна тишина в залата и болезнено реагирал дори на най-малкото шумолене. Според легендата това му пречело да се концентрира и го отвличало от мислите му.
Още в първата партия от двубоя с Борис Спаски в Рейкявик, столицата на Исландия, на 11 юли 1972 г. Фишер внезапно вдигнал очи от дъската с фигурите, изкривил устни и недоволно извикал в тъмната зала, пълна със зрители. :
– Момиче от дванадесетия ред, веднага спри да смучеш бонбони! Тракането на зъби върху бонбони е просто отвратително и затруднява мисленето.
Викът на съперника предизвикал усмивка на устните на съветския шахматист. Седящите в залата журналисти, фенове и почитатели на таланта на гросмайсторите се заоглеждали, опитвайки се да видят кой бил нарушителят на спокойствието.
Не било трудно да се открие, защото сладколюбката била облечена в яркочервена рокля и небесносиня лента в косата си.
– Да, тъкмо взех третия! – опитала се да се оправдае младата исландска шахматистка Астрид Беерндотир, изчервявайки се под десетките вперени в нея любопитни очи.
– Не третия, а седмия, лъжкиньо! Мислиш ли, че не ги броя? – възразил Боби Фишер без да откъсва очи от дъската и потривайки брадичката си.