Всеки човек поне веднъж в живота си се е сблъсквал с това явление: след прослушването на някоя песен тя не излиза от главата му и продължава да възниква в съзнанието ни отново и отново.
Понякога дори си тананикаме неосъзнато или отмерваме ритъм с пръсти, следейки настойчивия мотив в главата. Да се избавим от него не е никак лесно, а уж забравената мелодия се връща след време.
Оказва се, че това явление дори си има свое научно име – «involuntary musical imagery», което може да се преведе като произволни музикални образи. Но далеч по-разпространен е терминът «earworm» или „натрапчива мелодия“.
На феномена на натрапчивата мелодия психолозите са отделили достатъчно голямо внимание. Според изследванията, с това са се сблъсквали 98 % от всички хора в света, при това най-често продължителността на обсесивната мелодия сред жените е по-голяма, отколкото сред мъжете.
В повече от 70 % от случаите музиката се „загнездва“ в главата ни, ако в нея има думи, а не само мелодия.
Така че какво да правим, ако някоя мелодия ни се забие здраво в главата? Трябва да отбележим, че това не става с онези песни, които не харесваме. Напротив, запомняме предимно онези композиции, които са ни по душа.
И дори да сте убедени, че не харесвате тази песен, но в същото време не може да я разкарате от главата си, това значи, че песента се харесва на вашия организъм. Нейният ритъм и честота идеално подхождат на дишането ви, на работата на нервите ви, на сърдечно-съдовата и други системи на организма.
Често натрапчивата мелодия прониква в главата ви по време на рутинно и равномерно занимание. Рядко се запомнят сложни мелодии с голямо количество обработки – мозъкът отдава предпочитание на простите и често повтарящи се ритми.
Какво да направим, за да прекъснем безкрайния цикъл повтаряне на натрапчивата песен? Няма еднозначно решение, но психолозите съветват да се опитаме да се разсеем и разнообразим своята дейност.
Някои специалисти твърдят, че за да се прекъсне веригата на повтаряне помага кулминацията на дадената песен: тоест трябва да я прослушате още веднъж до самия край.
След това трябва да се занимаете с нещо друго: да решите някоя задача, да почетете книга или дории да подъвчите дъвка.