Знаем, че има много класификации на политическите партии. Една от тях е на място в партийния спектър. В същото време се говори за партии в дясно и в ляво. Кога и при какви обстоятелства е започнало това разделение?
Кои са „левите“ и „десните“?
Десните партии са партии, чиито членове подкрепят установения социален ред. С други думи, те подкрепят сегашното правителство и неговите направления на дейност. Десните са не само партии, но и идеологии.
Те включват монархизъм, традиционализъм, консерватизъм, либерализъм (класически и консервативен) и други движения, които поставят традицията над всичко останало, противопоставят се на иновациите и промяната.
Дясната политика също така има свой собствен възглед за социалната структура. Неговите привърженици представляват интересите на социалната класа, която заема най-високо положение в обществото.
Лявото е пълна противоположност на дясното. Въпреки че е възможно и човек да подкрепя дясното по един въпрос, а лявото по друг. Поддръжниците на лявата идеология настояват за равенство между всички членове на обществото.
Те могат също така да се застъпват за подобряване на условията на живот на групи в обществото, които са дарени с по-малко привилегии. Или могат да се застъпят за пълно отхвърляне на разделението на обществото на класи.
Левицата се стреми да създаде равни условия за всички и е категорично против средствата за производство да бъдат в ръцете на един човек. Тази група включва комунисти, социалисти (от различни направления), социалдемократи и др.
И двете направления имат своите издънки, а именно ултра дясното и ултралявото. Това са партии, чиито членове активно защитават позициите си и не са готови на компромиси. Следователно те се наричат още радикали.
Докато ултралевите се застъпват за безусловно равенство, за ултрадесните някои групи хора по подразбиране са по-добри, докато други са по-нискостоящи (по различни причини). И едните, и другите са готови да прибегнат до всякакви методи на борба за своите идеи.
Как се е появило разделението на леви и десни?
Термините „дясно“ и „ляво“ са използвани за първи път във Франция по време на Френската революция (1789-1799). Това се случило поради редица причини: политически, социално-икономически, икономически и др.
Дълго време в страната действал режимът на абсолютната монархия. Действащата власт не се справила с преките си отговорности и в резултат на това Франция не се развивала като държава, изоставайки от съседните страни. Освен това властите открито игнорирали интересите на нисшите класи.
През 1789 г. се провежда първото учредително събрание на представителите на народа на Франция с участието не само на духовенството, благородството, но и на членовете на третото съсловие (тоест всички други класове на обществото).
Интересен факт: това събитие станало част от историята, благодарение на факта, че всички участници в срещата (с изключение на 1) положили клетва в балната зала, обещавайки да не спират работата си, докато не бъде приета френската конституция. Така представители на третото съсловие протестирали срещу настоящия крал Луи XVI.
На събранието присъствали три основни партии, чиито членове били разположени доста хаотично. В срещите се включили и зрители. Партията на аристократите била от дясната страна на залата. Те застъпвали идеята за конституционна монархия и се отказвали от промени.
Отляво били членовете на Якобинския клуб, които искали да се отърват от стария режим. А между лявото и дясното първоначално имало средна партия. Нейните представители подкрепяли както властта на краля, така и новите реформи. Повечето от членовете на тази партия скоро напуснали събранието.
Между другото, резултатът от работата на събранието и Великата революция е конституцията от 1791 г., според която кралят вече нямал абсолютна власт. Оттогава партиите започнали да се разделят на леви и десни, като първите се смятат за радикални, а вторите за консерватори.
Разделянето на партиите на леви и десни започва по време на Великата френска революция. На Народното събрание от 1789 г. според разположението им в залата и идеологията се образуват 3 партии: лява, дясна и средна. Левите (радикалите) се застъпвали за промени в структурата на Франция, дясното (консерваторите) – за поддържане на сегашното положение. В съвременната класификация има и междинни партии, които позволяват по-доброто отразяване на възгледите на хората.