Животът е безценен и основните човешки качества се проявяват в минутата, когато залогът е един от два живота. Способен ли е човек да даде живота си за нечий друг? Способен ли е да оцелее сам, принасяйки в жертва друг живот заради това? Само не съдете строго, когато за пръв видите тази история, прочетете я до край.
Учител разказвал история на децата за круизен кораб, който претърпял крушение в морето. По-точно за съпружеска двойка, която се намирала на този кораб. Те успели да се доберат до спасителна лодка, но мястото там било само за един човек.
В този момент мъжът скочил в лодката сам, а жената останала на потъващия кораб. Тя викала нещо подире му, а той вече отплувал.
Как мислите, какво му е викала?
95%от хората ще кажат: „Мразя те!“, „Колко сляпа съм била“ и нещо в подобен дух.
Учителят задал същия въпрос и на учениците. И само един от тях отговорил иначе.
Той отговорил: „Учителю, аз мисля, че тя е викала: „Грижи се за нашето дете!“
Учуденият учител попитал: „Чувал ли си тази история?“
Момчето поклатило глава и казало: „Не, но така е казала майка ми на баща ми, преди да умре от болест“.
Учителят казал: „Отговорът е верен. Круизният кораб потънал. Мъжът се върнал вкъщи, отгледал дъщеря си в самота. А няколко години след смъртта му, тяхната дъщеря открила неговия дневник. Оказало се, че когато родителите плавали на круизния кораб, майката вече била диагностицирана с неизлечима болест. В критичния момент баща взел този единствен шанс за оцеляване.
Той написал в дневника си: „Исках да сляза на дъното на океана с теб, но заради нашата дъщеря не можех да си го позволя…“
Учениците мълчали, когато учителят приключил разказа. Моралът е простичък: не взимайте прибързани решения за нещо или някого, защото доброто и злото не са еднозначни, трудно е да ги разпознаеш.