– Здравейте, знаете ли?
– Какво?
– Имате приятна усмивка!
– И какво?
– Нищо, просто това: Имате приятна усмивка, това е всичко!
– Не ме правете на улава. Какво искате?
– Нищо не искам! Имате приятна усмивка и исках да Ви го кажа.
– И сега какво? Искате да спите с мен?
– Опазил ме Бог! В смисъл, не исках да кажа това.
– А какво искахте да кажете?
– Исках да кажа… По дяволите!
– Аз да вървя по дяволите?!
– Не Вие! Общо взето, Вашата усмивка ми се стори приятна и реших…
– А, ти си решил! А какво съм решила аз не е важно?
– Ама слушайте…
– Не искам нищо да слушам. Вървя си, не преча на никого и изведнъж идва някакъв си започва да ме тормози!
– Никого не тормозя!
– Ах, не бил тормозил! Вече няма мъже, а сополи в шорти!
– Слушай!
– Охо! Започва се!
– Нищо не започва! Всичко вече свърши!
– Какво е свършило?
– Върви на майната си! Глупачка!!!
– Аз ли?! А не искате ли Вие?
– Да те вземат дяволите!
– Мене!?
– Не, мене!
– Ами, добре… А защо започвате веднага с грубости?
– Че как иначе с тебе? Идиотка такава!
– Чакайте чакайте: Искате да се запознаете с мен ли?
– Исках, да!
– А сега какво?
– Сега вече не искам!
– А защо не искате?
– Защото си глупачка!
– И това е всичко?!! Може ли сега заради такива дреболии да не се запознаем?
– Не!
– Значи може?
– Ами, не зная…
– Дайте да опитаме все пак!
– Ами, добре. Какво трябва да кажа?
– Нещо приятно…
– Ще пробвам… Знаете ли, имате приятна усмивка!
– И какво?…