Преди да стана възрастна никога не се замислях над това какво значи изневярата. Знаех какво е, но никога не ме касаеше. Това беше нещо, което дават в киното, което изглежда като неочаквана сюжетна линия, обрат в събитията. Но, както всички знаем, киното и реалността са две напълно различни неща.
Когато бях на около 11 години, най-добрата приятелка на майка ми се разведе. Бях близка приятелка с нейната дъщеря и разбрах, че майка й е обяснила на нея и брат й защо баща им си тръгва – защото се е влюбил в своята секретарка.
Тогава не разбирах колко типично е това, но успях да разбера, че той е изневерил. Само месец след развода той отново се ожени. И макар да минаха години преди да разбера подробности, това беше моето първо запознанство с изневярата.
Когато вече моят собствен съпруг ми изневери, аз отидох при приятелката на майка ми. Вече бях възрастна и можех да поговоря за това, защото и двете бяхме станали жертви на типичната ситуация: мъжът й си тръгна от нея заради секретарка, а от мен – заради дете (имам предвид 20-годишно момиче, мъжът ми е на 48 и има 18-годишна дъщеря от първия си брак).
По време на този разговор най-накрая разбрах, че изневярата е предателство. В моя случай ми провървя, защото аз и мъжът ми нямахме деца. Но пък приятелката на майка ми нямаше този късмет. Тя остана с три деца от мъжа си, а най-малкото беше съвсем малко дете, когато мъжът й каза, че не я обича и си тръгна.
И моят мъж се опита да оправдае постъпката си. Същите глупости: „Обичам те, но сега срещнах друга, която обичам повече“. Или като в моя случай: „Мислех си, че ти си моята съдба, но не, тя се оказа моята съдба, защото и двамата обичаме „Бийтълс“ и имаме рожден ден в един ден“.
Оправдателният брътвеж на 48-годишен мъж, преживяващ криза на средната възраст. Но това, което разбрах през сълзи и истерия, беше, че мъжът ми никога не ме е обичал. Ако обичаш някого, не изневеряваш. Точка.
Сметнете ме за луда, но мисля, че любовта се състои от многото. Ако искрено обичаш някого, ти го уважаваш за начало. Подкрепяш го емоционално, грижиш се, когато той е болен, до него си, когато го е страх, държиш го за ръката, когато си му нужен, гледате към бъдещето заедно. Ето това е любовта.
Затова когато изневеряваш на съпругата си, изневеряваш на всичко това. Предаваш всяко от тези съставни и, всъщност, правиш за посмешище всичко, което някога си наричал любов.
Ако изневеряваш, ти казваш „Не те обичам. Никога не съм те обичал. Никога не съм те уважавал. Никога не съм се грижил за теб. Всичко това беше лъжа“.
И това е нормално. Ако искаш да изтриеш миналото си, признай, че това е било лъжа – точно това и правиш, когато изневеряваш – тогава това те твоя привилегия. Това те прави изрод, подъл лъже и предател, но имаш право да бъдеш такъв, какъвто искаш.
Просто не се опитвай да казваш на някого, че обичаш или някога си обичал своята съпруга, ако си й изневерил. Така не само обиждаш нея и вашето минало, но обиждаш и себе си. А ако си предател, вероятно си мислиш, че като цяло ти си прав, така че защо да се обиждаш?
Ако си същият като моят мъж или мъжът на приятелката на мама, ти си просто невинна жертва във всичко това, нали? Жертва на любовта, така да се каже. Така че остави тази роля на нас – да говорим за това обичал ли си я или не. След изневярата ти нямаш никакво право да говориш за любовта.