Както е известно, при плъховете, вълците и други умни животни съществува различно поведение при хранене. Познатата и проверена храна в началото се яде от алфа мъжкаря. След това са самките, а после са самците с нисък ранг.
Но непознатата храна се яде в противоположна последователност. Първо са самците с нисък ранг, после самките и накрая самецът-доминант.
Като консумират неизвестна храна, нискоранговите особи получават допълнителни дажби, но и допълнителен риск да се отровят или заразят. По-ценните екземпляри: самецът-производител и самката по този начин се страхуват от смърт от отравяне или инфекция. Точно така плъховете и вълците оцеляват на нашата планета.
И, съдейки по всичко, този стереотип на поведение е заложен генетично. В това число и при човека.
Забавно е да наблюдават децата, чиито генетични програми на поведение все още не са изкривени от възпитанието.
Наблюдавах приемни деца. Брат на 5 години и сестра на 3 години.
И така: момчето е самец от нисък ранг, който само като види нова храна, веднага иска да опита. Пред мен вече пробва лют пипер и половин чаена лъжичка спирт и още какво ли не. (Вие някога пробвали ли сте половин чаена лъжичка медицински спирт? Незабравимо усещане!)
Никога не го спирам да пробва. Просто го предупреждавам, че това е гадно. Но момчето не вярва. Иска да се убеди сам. Моят роден, вече пораснал син, на тези години също пробваше всички. И пипер също. На две години. Предупредих го че това е гадно, но той не ми повярва. Викаше и крещеше. След дегустацията на пипер започна да вярва на родителите. Поне за гадостите.
И приемният син също започна да вярва. Но все пак иска да пробва. Но първо пробва с началото на устните или с крайчеца на езика.
Аз затова и не го спирам. Смятам, че е за предпочитане детето да добие опит в мое присъствие, отколкото самостоятелно. Рискът е по-малък.
А пък хранителното поведение на сестра му е напълно противоположно. Невъзможно е да я накараш да опита всякаква нова храна, дори сладолед с необичаен вид. Трябва всички в нейно присъствие да ядат от храната няколко дни. Тогава чак пробва. Но в началото много внимателно. С крайчеца на езика. И ако й хареса, то започва да яде. И не веднага, а постепенно, увеличавайки по-малко порциона.
Тази разлика в поведението беше особено забележима веднага след като дойдоха от дома при мен – тогава много от храната не им беше позната. Сега това не е толкова видно – практически не остана непозната храна за тях.
Жената, дори на три години, е много важен член за популацията. Гибелта на няколко жени може да доведе до гибелта на цялото племе. В същото време в случай на смърт на няколко мъже, останалите с удоволствие ще поработят и за загиналите си събратя на ниво размножаване. В крайна сметка, така е от първобитни времена. Когато се е формирал генотипът на поведение на Хомо сапиенс.