Спомням си, когато бях малък, в края на 90-те, баба ми ме взе със себе си на къщата в село, за да ѝ помогна с почистването на двора. Беше ранна пролет или късна есен (не помня добре), та нощите все още бяха много студени.
Отиваме до къщата и там, бааам… счупен прозорец. Явно някой е бил влезнал в дома, но не беше взел нищо, напротив всичко бе чисто и подредено.
Върнахме се в града. Докато намерим прозорец, докато намерим кой да го постави, мина доста време (а и не бързахме особено, защото в тази къща няма какво толкова да ни вземат). Връщаме се след няколко дни, а там се навърта някакъв мъж и най-интересното е, че прозорецът вече бе цял.
Нека видим кой е и какво прави тук. Оказа се, че мъжът е бездомник. Не пиел изобщо, живял относително добре, просто в един момент се оказал на улицата.
В къщата влезнал, защото започнал да измръзва. Съвестта го загризала за разбитото стъло и решил да поправи всичко. Намерил на сметището рамка, извадил стъклото от нея и го донесъл до къщата (6 км), поставил го и се приготвил тихо да си отиде.
Спомних си, беше есен.
Баба ми беше добра по душа и разреши на бедния човек да прекара зимата в къщата, при условие че се грижи за земята.
Този мъж, този ЧОВЕК, освен че се погрижи за двора и земята, направи в къщата ремонт, не скъп, естествено, но според силите си и това, което бе намерил на улицата, го употреби по максимално добър начин.
В замяна баба ми му даваше храна от градината: картофи, кисели краставички, понякога му носеше месо и мляко. С времето той си възстанови документите, намери си работа и място в общежитие. И всеки уикенд идваше да посети баба ми чак до нейната смърт.
И изглежда, че и до днес я навещава, защото не ние живеем в този район от 14 години, но когато отиваме там на гости с многобройната рода и посещаваме нейния гроб, винаги виждаме, че той е изрядно поддържан.