– Чудесна история! – каза инспектор Варник, слушайки фрау Пеприх, на която току-що бяха откраднати две угоявани за празника гъски. – Сега разкажете, моля, всичко по реда си.
– Бях при съседката. Връщайки се вкъщи, забелязах, че вратата на обора е отворена. Сигурна съм, че крадецът щеше да открадне всички гъски, но вероятно някой го е предупредил. Стори ми се, че когато излезнах от Леман, някой подсвирна.
– Значи сте чули подсвирване? – замислено промълви Варник – Елате насам да се запознаем с ей онзи там младеж.
– Не съм видял и чул нищо -заяви мотористът. – Току що спрях тук, защото стана нещо с мотора ми. Като гледам, се е прецакала свещта.
– Във вашите обяснения, млади човече, нещо не съответства на действителността – каза инспектор Варник. – Бих искал да Ви пожелая приятен апетит в случай, че по време на празника вместо гъска, ви се наложи да яде затворнически хляб.
Защо инспектор Варник заподозря младежа в съучастие в кражбата?
Свещта би трябвало да е твърде гореща, за да може да я държи в ръце.