– Ето този негодник! Той обезобрази моето мъниче! Сега, сега, инспекторе. Ще ви разкажа как стана всичко. Слушате ли ме, инспекторе? Стоя под дъжда, тоест не, седя, а чакам дъждът да спре. И изведнъж котето ми изскача от чантата и се втурва право към тротоара. И тук този разбойник, представете си само, нарочно насочи колата си към моята котка и мина през опашката ú! Хукнах след него, за да запомня номера му. И знаете ли какво ми отговори, когато го настигнах тук, до стоянката! Да се разкарам от него със своята мишеловка и че моят бълхарник, представете си бълхарник, изобщо не му трябва. И изобщо стои тук от половин час и гледа само как да минава времето му. Разпитайте го, моля, господин инспектор, и го пратете където трябва. Нека научат как трябва да общува с жените този невежа!
– Успокойте се, ако обичате – казал инспектор Варник, едва дочаквайки края на развълнувана тирада. – И най-добре се погрижете за домашния си любимец. Трябва да се закара на ветеринар и, надявам се, котката ви скоро ще бъде здрава. Този човек наистина не е виновен с нищо. Тази зла шега с котката ви е направил някой друг.
Защо решил така Варник?
Таксито е стояла на същото място, когато още не е имало дъжд: под него е сухо.