– Успокойте се, ако обичате – казал Варник на развълнуваната възрастна дама. – След няма и няколко минути ще намерим портфейла Ви…. Казахте, че сте затворили вратите?
Този въпрос инспектор Варник отправил към директора на магазина, в чийто кабинет се случвал разговорът.
– Да, да, разбира се, инспекторе. Защото, както знаете, това е петият случай за тази седмица. Затова и Ви повикахме да дойдете.
– А на входа на магазина аз срещнах свой стар познат и за всеки случай го взех със себе си. Но какво виждам, Вакел? Оказва се, че подозренията ми са били неоснователни. Вас Ви боли ръка и не може да извършвате задълженията си, свързани с, така да кажа, втората Ви специалност.
– Точно така, инспекторе. Така си е. Как да бръкна в чужд джоб със счупена ръка? А лявата ми, сам знаете, по природа работи зле. Разрешете ми да си отида, инспекторе. Имам много неща за вършене, не мога да стоя тук.
– Няма да ви се наложи да стоите дълго тук – отвърнал Варник и дал знак на чакащия го полицай.
Защо инспектор Варник веднага заподозрял Вакел в кражбата?
Гипсът е сложен директно върху дрехите, затова Вакел лъже за счупената си ръка.