Днес срещнах момичето, което обичах преди няколко години. Тя е бременна, има си мъж. При срещата ни се поздравихме, а по-късно й се обадих Когато разговаряхме, треперехме както никога преди. Сълзите просто падаха като градушка и не можех да се успокоя.
Взехме решение да се разделим преди 5 години. Пред то се срещахме 4, 5 години. Посвещавахме цялото си време на нас. Изобщо не се уморявахме един от друг, можехме да бъдем заедно 8, 12 дори 24 часа в продължение на няколко дни.
Хранехме се, разхождахме се, спахме, спортувахме, гледахме филми, разговаряхме, ходехме на гости. Напълно се разбирахме един друг.
Без съмнение, през тези години в живота ни имаше трудни периоди. Случи се да я носи на ръце до болницата, а тя винаги ме подкрепяше в неуспешните ми начинания. Прощавахме си и плачехме, когато се съмнявахме един в друг. Но каквото и да се случваше, не можехме да живеем един без друг повече от ден.
Живеехме в свой свят, а на големия свят гледахме отстрани. Не можехме да си представим как може да обичаш един и да си позволиш да обичаш други. Как може да изневеряваш и да мислиш за други партньори. Разказваха ни за това, а ние само повдигахме рамене, не вярвайки, че има такова нещо, и се връщахме в нашия си свят.
И след 4,5 години отношенията ни показаха, че вече не сме тези, които трябва да бъдем, между нас няма страст и чувствата са мъртви. Решихме, че е най-добре да се разделим. Очаквахме, че в света е пълно с хора и не е трудно да намериш втора половинка. Смятахме се за млади, перспективни и красиви.
Минаха 5 години. Ако някой преди 15 години ми беше казал, че животът ще бъде такъв, какъвто го виждам сега, нямаше да повярвам. Ако ми бяха казали, че момчета и момичета ще бъдат самотни, нещастни и никому ненужни, щях да се изсмея в отговор. А мнозина са точно така! И не спорете, а ми повярвайте.
В моето обкръжение няма неудачници. Всичките ми приятели спортуват, активни са, работят, приятни са за общуване и са от 22 до 35 години. Най-удивителното – половината от тях не са женени мъже. Най-ужасното – готови са да останат такива до края на живота си.
Какво се случи в този свят, защо броят на самотните хора расте в геометрична прогресия?
Аз съм на 36 години. Умея много неща. Зная как да печеля пари, как да заслужа признание и уважение, как да разсмея някого и да настроя човек срещу себе си. За годините си живот научих практически всичко.
Но не знам какво да направя, за да обичам. Това е чувство, което не можеш да изработиш, настроиш, имитираш. Любовта не принадлежи на нас и аз вярвам, че е дар Божи. Ако смятате, че обичате някого, а вън в големия свят някой ви привлича още повече, знайте, това не е любов. Любовта е вечна. Всичко остарява, светлините изчезват и само любовта остава любов…
Ако сега сте с любим човек, не смейте да се разделяте с него. В никакъв случай! Целият ви живот се състои от 5-6 струващи си хора, един от които, ако са рекли звездите, ще обичате. Не изхвърляйте щастието си. После ще съжалявате за това.
Искате ли да знаете какво представлява този свят? Тук няма нищо, което да замени любовта. За 5 години се научих да ценя момичетата, които просто умеят да общуват нормално, да се смеят и да се радват на живота. Просто ценя хората, които имат собствено мнение, които могат да кажат нещо и да мислят.
А качества като уважение, доброта, искреност, честност – тук са рядкост. Тук всичко е красиво и цветно, но това, което ми се случи преди 5 години, се оказа вредно и отровно като мухоморки в гората, които по някаква причина винаги са по-цветни от белите
Като цяло, аз съм щастлив човек, защото в живота ми вече имаше щастие. И пак ще има. И на всички ви желая същото. Само не го изпускайте.