Бенджамин Гуггенхайм бил един от най-богатите хора на своето време и като такъв имал привилегията да пътува в първа класа на „Титаник“. Магнатът бил на борда със своята любовница, френската певица мадам Леонтине Обар, камериера си Виктор Джильо, шофьора Рене Перньо и камериерката на мадам Обар – Ема Сьогесер.
Когато корабът започнал да потъва, Гугенхайм помогнал на спътничките си да се качат в спасителните лодки, но разбрал, че ситуацията е много сериозна и за него няма време да се спаси. Тогава заедно с камериера той се върнал в своята каюта, където облякъл официалния си фрак.
Но вместо да се запътят към спасителните съдове, богаташът седнал на една маса в централната зала и започнал спокойно да пие уиски, гледайки бедствието.
Когато камериерът Джильо го попитал няма ли да пробват все пак да се спасят, Гугенхайм отвърнал: „Облечени сме в съответствие с нашето положение и сме готови да умрем като джентълмени“.
Интересно е да се отбележи, че според една конспиративна теория „Титаник“ е потънал, за да може да се създаде Федералния резерв на САЩ, а името на Гугенхайм е пряко свързано с конспирацията.
Работата е там, че на борда на лайнера присъствали трима от най-богатите мъже в Америка по това време – Бенджамин Гугенхайм, банкерът Исидор Щраус и строителният предприемач Джон Джейкъб Астор IV.
По една случайност и тримата били против създаването на федереални резерви – идея, която била силно подкрепяна от големите банкери в онези години (Ротшилд, Рокфелер и Джей Пи Морган).
Самият Джей Пи Морган също имал билет за първото презокеанско пътуване, но в последния момент не се качва на борда, което подсилило слуховете за заговор. В крайна сметка „Титаник“ потънал, а година по-късно, през 1913 г., Федералният резерв станал реалност.