Живееш, живееш, а после умреш. Подхлъзнеш се в банята, паднеш, удариш се. Преди минута те е имало, а вече те няма. Останаха завивките, на които спеше, фасовете в пепелника, космите върху дрехите ти, дребните в джоба ти – преди няколко минути все още ги държеше в ръка, а сега лежиш и не дишаш. Компютърът е още включен. Някой ти пише съобщение. Звъни ти. Някой човек си мисли, че ще ти каже нещо важно. А за теб вече изобщо не е важно.
