На 5 декември 1941 година започва контра настъплението на съветските войски край Москва. Мечтите на Хитлер за успешен блицкриг се разсипали в прахта. Съветските войски настъпвали, започвали суровите студове, немците все повече се сещали за Наполеон…
Калта ни преследва като чума
Споменът за Великата армия на Наполеон ни преследва като привидение. Книгата с мемоарите на Наполеоновия генерал Коленкур, винаги стояща на масата на фелдмаршал фон Клюг, станала негова бибилия.
Съваденията със събитията от 1812 година стават все повече. Но това неуловимо предзнаменование бледнее в сравнение с калния период или както го наричат в Русия, распутица (б.р. – период, в който черните пътища стават почти непреходими), която сега ни преследва като чума.
Сега е важно политическите ръководители на Германия да разберат, че дните на светкавичната война са потънали в миналото. Срещу нас е армия, превъзхождаща много по своите бойни качества всички други армии, с които някога ни се е налагало да се срещаме на бойното поле.
Г.Блюментрит
Не ни остана почти нищо
Трябва да е декември и термометърът падна 40-50 градуса под нулата. Облаците плуват ниско, зенитните оръдия свирепстват. Достигнахме предела на нашата способност да воюваме. Нямаме най-необходимото. Машините стоят, транспортът не работи, няма гориво и боеприпаси.
Единственият вид транспорт са шейните. Трагичните сцени на отстъпление се случват все по-често. Останаха ни съвсем малко самолети. При ниските температури двигателите не живеят дълго.
Ако по-рано, владеейки инициативата, излитахме в подкрепа на нашите сухопътни войски, то сега се сражаваме, за да удържим настъпващите съветски войски.
Ханс-Улрих Рудел
Блицкригът окончателно се провали
Пети декември започна със силно удари по въздух по тиловата комуникация и изходните райони, където до сега можеше да се чувстваш в безопасност. Червената армия започна на широк фронт генерално настъпление, в резултат на което немската войска била изтеглена на места до 400 км.
Няколко десетки от най-боеспособните немски дивизии бяха разбити. От двете страни на шосето лежаха убити и замръзнали. Това беше прологът към Сталинград, блицкригът окончателно се провали.
Щейдле Л.
Пропагандата е голяма
Вълчи вой ни наведе на тъга и лоши предчувствия. Но даже той беше по-добър, отколкото воя на „органа на Сталин“. Така наричаме тайното оръжие на руснаците, коeто самите те наричат „катюши“. Снарядите, пускани от тези оръжия, по-скоро напомнят ракети.
Невероятният грохот от взривове, езиците на пламъците – всичко това ужасно плаши нашите войници. Когато ни обстрелваха с „катюши“, ни изгоря техника, загинаха хора. Въпреки това, за щастие, руснаците имат малко подобни установки и снаряди за тях. Ето защо щетите от това оръжие не се усещат много. Неговото използване дава по-скоро психологически ефект.
Говорейки за психологическото въздействие върху нас, не мога да не кажа и за съветската пропаганда. От време на време до нас достигат усилените на високоговорители звуци от популярни немски песни, които пробуждат в нас носталгия по домашния уют.
След това звучат пропагандни призиви на немски. Те играят на това, че сме изчерпани, гладни, а някои от нас успяха да се отчаят.
Руснаците ни призоваха: „Предайте се на победоносната Червена армия, тогава ще се върнете у дома веднага след края на войната“, „Предайте се! У нас ви чакат жени за утеха и много храна!“
По принцип, тези призиви предизвикват у нас само злоба. Но има и малцина, които са малодушни и през тъмната нощ преминават на страната на руснаците.
По-нататъшната им съдба не ми е известна, но,съдейки по това какво ще се случи в Германия след нашето поражение, едва ли някой от дезертьорите ще получи обещаните блага.
Бауер Гюнтер
Те са равни на нас
Стратегията на война на Райха беше по-добра, нашите генерали притежаваха по-силно въображение. Въпреки това, започвайки от редовия войник и до командира на ротата, руснаците бяха равни на нас – мъжествени, находчиви, талантливи маскировчици.
Те се съпротивляваха ожесточено и винаги бяха готови да пожертват живота си… Руските офицери, от командира на дивизията и по-надолу, бяха по-млади и по-решителни от нашите.
От 9 октомври до 5 декември дивизия „Райх“, 10-та танкова дивизия и другите части от 16-ия танков корпус загубиха 40 процента от щатния състав.
След шест дни, когато позициите ни бяха отново атакувани от новодошлите сибирски дивизии, загубите ни превишиха 75 процента.
Ото Скорцени