Темата за лъжата е вълнувала хората през всички епохи. Методите за разкриване на лъжа се отличават със своята оригиналност и изобретателност в зависимост от националните особености на съответния регион.
Детектор с оризово брашно
В дълбока древност на Изток като детектор на лъжата широко използвали оризово брашно В основата на метода били следните наблюдения. Било забелязано, че в период на силен страх в устата спира отделянето на слюнка.
За да оценят това състояние, в устата на заподозрения слагали оризово брашно. Ако след определено време тя се оказвала суха, то заподозреният бил считан за виновен.
Това „техническо средство“ било по-съвършено за хващането на лъжата, отколкото субективната оценка на вожда на племето.
В същото време сухотата в устата можело да бъде предизвикана не само от боязънта от разплата за извършеното престъпление, а и просто заради страха, свързан със самата процедура.
Магарето с боядисаната опашка
„По-информативен“ бил детекторът на лъжата с използване на магаре.
Това упорито животно за хиляди години съществуване едва ли е и предполагало, че човекът ще му отреди роля на определител на истината.
Процедурата по „тестване“ се състояла в следното. В полутъмно помещение завързвали магаре, като предварително му боядисвали опашката.
Заподозреният получавал задача: да влезе в помещението и да поглади магарето по опашката. Ако магарето изревавало, значи „изпитваният“ бил виновен.
Създателите на този „детектор на лъжата“ били убедени, че човекът, извършил престъпление, ще се побои да погали магарето да не би изведнъж то да зареве. Следователно ръцете му ще останат чисти.
В Древна Спарта
Най-жестокият начин за разкриване на истината използвали в древна Спарта.
Преди да попаднат в специални училища спартанските юноши преминавали през определен подбор. Юношата бил поставян на ръба на скала и го питали дали се страхува. Отговорът винаги бил отрицателен.
Но дали питаният обект казвал истината или лъжа определяли по цвета на лицето. Ако младежът бил бледен, значи лъжел. Този тип реакция убеждавал спартанците, че юношата не може да бъде ловък и съобразителен в боя и го хвърляли от скалата.
Дългогодишните наблюдения помогнали на спартанците да направят справедлив избор: човек, пребледняващ от страх, не можел да бъде добър воин.
В Древен Рим
В Древен Рим пък прилагали този метод, когато избирали телохранители. На кандидата били задавани провокативни въпроси. Ако той се изчервявал, го взимали за охрана. Смятало се, че ако човек се изчервява при провокативни въпроси, той няма да участва в заговори.
Танцът на жреца
В африканските племена за определяне на „виновен“ използвали свой метод. Жрец извършвал специален танц около заподозрените. Интензивно душейки ги, по наситеността на миризмата на телата им „следователят“ правел заключение кой от заподозрените е виновен за извършването на разследваното престъпление.
Добрият стар пулс
В Близкия изток още от дълбока древност в качеството на „детектор на лъжата“ използвали показателите на пулса на заподозрения.
За информативни признаци се приемали измененията в честотата на пулса и особеностите на артериалното кръвоснабдявае (пулсации).
Методът се използвал за разкриване на неверни жени и установяване личността на любовника. Методиката била много проста.
Специално трениран човек допирал пръст до артерията, а след това на заподозрения обект задавали въпроси с имена на мъже, които теоретично можели да имат интимна връзка със заподозряната личност.
В резултат от силното емоционално напрежение, щом чуела името на любовника, пулсът на заподозряната рязко се изменял.
По-нататък този метод се използвал и за решаването на други задачи, при необходимост да се определи степента на искреност на даден човек.