Малка история, която добре описва особеностите на британския манталитет:
1913 година, Англия, Лондон, най-старата сграда на парламент в света. Заседава комисия по крупната реставрация на залата. И знаете ли, много трудно спори работата на комисията. Сградата започнали да строят през 11 век, завършили са я, видимо, през 14, по-късно са я ремонтирали, но в 20 век назряла нуждата от голяма реставрация…
И най-важното: трябва да се подменят гредите, а те са гигантски, дъбови. Дъбовите гори в Англия са останали малко, стрите – още по-малко, а тук са нужни дъбове, които са по-стари от 300 години – защото всички, които са по-млади, банално не подхождат по размер.
И някой в комисията пита – а откъде изобщо сме взели дърво предишният път? „Ъъъъ – казват му – а кога е бил последният път?“ А последният път е бил през 14 век. Мда. И все пак, откъде са го взели? Всичко е записано. Носят големи кожени томове с пожълтели страници, където е записано всичко от около 8 века. Отварят ги.
Проверяват. Аха! От Съсекс, дъбовите греди са били изпратени от владенията на семейство Courthope. И някой в комисията казва (голям оптимист е бил): „Хайде да се свържем с тях? Владенията не са си тръгнал от семейството от 14 век. Е, можем ли да се свържем?“
Свързват се. И главата на семейство Courthope, сър Джордж, казва с ЧОВЕШКИ глас: „За дъбовите греди в Уестминстърския дворец ли сте? Тези дървета са ваши. Знаете ли, когато през 14 век моя прапрапрапрапрадядо ви е дал гредите, той си е помислил, че след 500 години може да ви потрябват нови. И посадил. И наредил да се предаде съобщението по-натам“.
И както се води в Англия, съобщението (тоест документът) се предавал повече от 560 години…
И съборили дъбовете, и направили гредите, и отремонтирали Уестминстърския дворец. Убедени сме, че сър Джордж още тогава наредил да се засадят други дъбове. Ако се наложи след 500 години пак за новия ремонт…
Ето това е манталитет.
Да умееш да планираш за следващите 500 години.
Да умееш да съхраниш Връзката на Времето.
Да умееш да бъдеш на „ти“ с вечността и собствената смъртност.
Защото смъртта не е нищо в сравнение с навреме посадените дъбове и запазването на нужните документи.