Тази история определено заслужава да бъде разказана.
Алфред Сисле е роден в Париж през 1839 г. Близък приятел на Реноар, Писаро и Моне, той бил много различен от останалите импресионисти. Много спокоен, нежен и скромен човек, той рисувал невероятни пейзажи.
Всяко негово произведение вдъхва мир и спокойствие. Сдържана палитра, проста композиция – Сисле никога не е преследвал външни ефекти. Но можете да медитирате върху всеки от неговите пейзажи с часове.
Париж е твърде шумен за него и в началото на 1870-те години Сисле и семейството му се преместват в малкото градче Лувесиен, на 18 километра от столицата. А през 1872 г. в Париж започва паника: няколко децат изчезват безследно от града.
Търсенията не дали никакви резултати: открити са само няколко парчета от дрехи. Вестниците се задавят от статии за мистериозния похитител. Репортерите са сигурни, че децата са брутално убити.
Слуховете и клюките носят смразяващи кръвта подробности – за разчленяване, за канибализъм, за тъмни сатанински ритуали… Вестниците наричат мистериозния престъпник не Парижкия кошмар или Касапина от Ил дьо Франс.
В парижката полиция набързо се пресъздала прочутата бригада Сурте (преди това тя е била създадена заради престъпника беглец Юджийн Видок – и била известна като най-професионалната бригада на френската криминална полиция).
Дори легендарният Винсент Жерар бил върнат от пенсия – същият инспектор, по-късно комисар, който послужил като прототип на героя на разказа на Едгар По „Убийство в на улица Морг“: история, която станала основа на детективския жанр.
Но от децата нямало и следа. През цялото това време Алфред Сисле мирно си рисувал своите вълшебни, медитативни гледки на Лувесиен на открито – при различни сезони, при различно време навън, от различни ъгли.
Включително – и това произведение: „Градинска пътека в Лувесиен“ – зашеметяващ пейзаж от ранна есен, където листата, нрисувани с бързи резки щрихи, сякаш могат да се откъснат, да се потъркат в ръката и да се усети горчиво-сладката, деликатна и тръпчива миризма на първото увяхване…
По това време цялата жандармерия на региона Ил дьо Франс била впрегната в безрезултатното търсене на деца. Есента на 1873 г. била към края си, броят на изчезналите вече достигнал 18 души , включително и едно дете от Лувесиен мистериозно изчезна, но полицията нямала ни най-малка представа какво се случва.
На Вси светии дори жандармерите имат почивен ден. Един обикновен служител на реда Мишел Ру се наслаждавал на почивката в село Воазен (предградие на Лувесиен, където живеел и Сисле) . Навярно е бил поканен да посети и семейство Сисле. И Ру видял точно тази творба. Жандармите са малки познавачи на живописта, но нещо прави впечатление на Мишел в идиличната сцена.
Смущават го стафажите – малките фигурки на хора, които художниците използват, за да оживят пейзажа. Полицаят вижда жена, която държи дете за ръка. Ру не познава думата „стафаж“. Но знае, че властите вече са надули главата на всички жандармеристи с нашумелите отвличания.
Съдейки по дрехите, жената явно е парижанка. Откъде можеше да дойде в сънения и тих Лувесиен, където всички съседи се познават? Мишел разбрал от Алфред, че фигурките са рисувани на място, средприродата.
Жандармерията веднага била задействана. Няколко часа по-късно всеки жител на града бил разпитан. Оказало се, че наскоро един от тях е бил посетен от племенницата си от Париж. Той не помнел точно кога (било преди месеци), но може би точно в деня, в който детето е изчезнало.
Останалото е въпрос на техника и време. Няколко дни по-късно всички деца били открити (за щастие, живи и относително здрави) и върнати при семействата си, а семейството похитители (които крадяли децата, както се оказало, за да организират бригада от просяци) ги чакали разследване, съд и каторга.
Едно от децата, което се оказало сираче, по-късно ще бъде осиновено от семейството на същия този легендарен комисар Винсент Жерар, който вдъхновил По. А след 30 години тази бивша жертва ще оглави полицейското управление в Париж.
Парижкият кошмар приключил. Завършил благодарение на тихата, нежна, добра душа Алфред Сисле, който никога през живота си не бил наранил и муха. Брилянтен художник.
Съвременниците му не го оценили. Не го и забелязали. В самото начало на 1899 г. неизвестният Алфред Сисле умира в пълна бедност. Той умира тежко, болезнено, надживял жена си само с няколко месеца.
Оставяйки след себе си невероятни пейзажи, където времето сякаш е спряло.
Разгледайте тази творба. И ако можете да усетите мистерията на Сисле от някоя, дори лоша, репродукция, потърсете такава. Алфред Сисле си заслужава…