
Сурдинка е малко приспособление, позволяващо на музикантите да приглушат, да отслабят звука на инструмента или да изменят неговия тон. При струнните инструменти това приспособление прилича на тризъбец и се поставя отгоре върху струните.
Думата „сурдинка“ произлиза от латинското “surdus” — „глух“. Изразът „да свириш под сурдинка“ означава да използваш този аксесоар, а „да говориш под сурдинка“ значи да говориш тихо, сякаш сплетниш.
От тук идва и друга често срещана дума в българския език „абсурд“ – “ab surdus” („от глухота“). Очевидно, че това е синоним на неразбиране, когато не си слушал някого и затова не си го чул.