В началото на лятото най-големият ми кошмар стана реалност. Изгубих работата си. Пълната неизвестност и Пълната неизвестност и напрежението ме накараха да изпадна в пълен ступор, а после и в паника.
Но първоначалният страх се оказа замаскирано удоволствие, въпреки внезапната липса на заплата и всякаква предсказуемост. Полученият опит ми позволи да изведа четири големи плюса от ситуацията и се оказа, че това беше началото на прогрес.
Вече нямах какво да губя
През първите две години повече не живеех с опасения ами ако изгубя работата си. Най-лошият сценарий вече беше разигран и (да-да-да!) беше неимоверно страшно да се потопя в неизвестното. Но никой не умря.
Наистина почувствах как от гърба ми свалиха невидима туристическа раница с огромен багаж. Още миналата година работата ми беше, като цяло, толкова напрегната и стресова, че ми се появи мигрена, а след това и лек период на депресия. Закъде без нея!
Прекарах последните четири месеца на работа в прегръдка с постоянни тревожни състояния, започнах все по-отчетливо да чувам първоначално плахата, а после все по-смелата мисъл: „Или нещо ще се промени, или ще откача“.
Въпреки че когато твърдо „залепне“ в обичайния цикъл на реалния свят, където живеем от заплата до заплата, е твърде страшно да напуснеш работата си, дори тя да ви разрушава морално и физически.
Аз не бях достатъчно храбра, за да сляза сама от този влак. Понякога животът прави избор вместо нас и ни дава свобода. За мен, в конкретната ситуация, животът ми даде шанс да изляза от порочния кръг, в който бях заседнала.
Разбрах кои са истинските ми приятели
Наложи ми се да разбера коя съм аз наистина, какво знача като човек. Моята втора половина се държа като непоклатима скала, зад която можех да се скрия, за да изчакам бурята.
И понеже страдам от лека степен на недоверчивост към хората като цяло, ми беше приятно и удивително да видя колко истински приятели ще имам насреща. А тези, които бяха отсети, дори ми донесоха определан радост с изчезването си.
Наложи ми се наново да „изобретя“ себе си
Винаги съм си мечтала тайно да стана шеф сам на себе си. Но пъкне бях достатъчно смела и решителна, за да скоча в неизвестното.
Аз и сега се страхувам от това и мисля кой от двата варианта да избера: пак да бъда наемен работник или да започна да обмислял план за собствен бизнес. В дадения момент, докато съм на кръстопът, съм просто писател и независим маркетолог, даващ консултации.
В началото беше тежко, но въпреки спада в приходите ми, за нищо на света не бих се върнала на предишната си работа.
Занимавам се с личностно израстване
Наистина ми се наложи да преосмисля доста неща и продължавам да го правя, за да избера правилния път за моя следващ кариерен етап.
Загубата на работата ми ме накара да се сблъскам лице в лице с банални откази и да почувствам усещането за провал. (Аз съм лузър!)
Сега, преминавайки в света на фрилансърите (временно или постоянно?), открих, че мога да бъда много гъвкава и изобретателна.
И най-важното, което разбрах: най-лошо от всичко е самият страх и неговото усещане, а не самото нещо, от което се предполага, че се страхувате.
Аз толкова дълго се боях да не загубя работата си. А когато това най-накрая се случи, честно преживях началната паника, а след това действително почувствах облекчение. Там, където беше страхът, сега се появи възможност.