Обичам те. Не е минал и ден без да съм ти го казал.
Но мълчаливата поезия, която се таи в гърдите ми, не може да бъде изказана само с тези три думи и дори с три хиляди думи. Както и да се опитам да опиша това, което чувствам към теб, нито една дума не може да помести тази сила, с която този огън гори в мен.
Но се опитвам… Може би, когато напиша това, а ти го прочетеш, то тези думи ще придобият смисъл и за теб…
Когато казвам, че те обичам, имам предвид, че искам теб. От първия път, когато прокара ръка по косата ми, жадувах теб – твоя допир, твоите прегръдки, твоя вкус на моите устни.
Когато казвам, че те обичам имам предвид, че си прекрасна. Възхитителна си на токчета и с рокли, а още по-възхитителна си в пижама и дънки. Когато дори не се опитваш да бъдеш красива, когато си безгрижна, естествена, ми спира дъхът.
Когато казвам, че те обичам имам предвид, че обичам твоите форми, твоето тяло, твоите извивки. Обичам шията ти, гърдите ти, гърба ти, бедрата ти. Ти си въплъщение на чистата жена от къдриците на косите ти до глезените и пръстените. Както никоя друга, ти събуждаш в мен мъжа, звяра, страст, глад и похот.
Харесва ми как се движиш, твоята лека грациозност. Харесва ми как вървиш, твоя ритъм и поклащане на бедрата. Харесва ми как танцуваш. Харесва ми как правим любов – как дишаме, как се усещаме един друг. Един пулс, едно удоволствие, една екстатична кулминация. Пълно единение.
Когато казвам, че те обичам имам предвид, че цялата теб, такава, каквато си. Обичам твоето безразсъдство и игривост, лекотата с която можем да се посмеем над себе си и над живота. Обичам твоята смелост, твоята сила. Обичам твоята ревност и неувереност. Обичам твоята честност (макар понякога да ме боли). Обичам как умееш да носиш отговорност за думите си. Обичам готовността ти да се бориш със своите страхове и да се развиваш.
Обичам те такава, каквато си – с безкрайната невинност, която виждам в твоите очи. За всичко което говориш и правиш, виждам чисти и безкористни намерения, добра и състрадателна душа.
Когато казвам, че те обичам, имам предвид, че ти се доверявам, че те уважавам, че ти се възхищавам, че те обожавам.
Когато казвам, че те обичам имам предвид, че искам прошка. Прошка за онези моменти, когато съм те приемал като даденост. Когато съм бил твърде зает, твърде далеч и погълнат от себе си, ненамирайки време за теб. Прости, че не бях мъжа, за когото си достойна.
Когато казвам, че те обичам имам предвид, че ми харесва как се обичаме един друг. Как това ме кара да се развивам, да ставам по-добър, да се боря със страховете си. Харесва ми да споделям живота си с теб: победите и пораженията, смеха и болката.
Когато казвам, че те обичам, имам предвид, че животът ми е по-добър, когато в него си ти. Аз съм по-добър благодарение на теб. И колкото повече те опознавам, толкова повече искам да те опознавам още. Липсваш ми когато не си до мен. Благодарен съм за всеки миг заедно.
Когато казвам, че те обичам, имам предвид, че искам да бъда този, към когото първи се обръщаш когато ти е тежко. Искам да бъда този, който те изслушва. Който те прегръща и се грижи за теб. Искам да бъда твоята опора в този променлив свят.
Искам да създам дом и семейство с теб. Искам да бъдеш моя партньор, моята любовница, ин-а до моя ян. Искам сутрин да се будя до теб. Искам да заспивам с теб нощем. Във вселената на безкрайните възможности, на планета със 7 милиарда души, аз искам теб.
Скъпа, следващия път, когато минеш покрай мен и те придърпам към себе си, хвана те за кръста, целуна те и те погледна в очите и ти кажа: „Обичам те“, знай, че това значи много повече, отколкото две простички думи.