Помня, че на баща ми му бяха подарили коняк „Наполеон“, аз го изпих, а на негово място налях чай. След две седмици поканих на гости едно момиче да ги запозная.
Майка ми нареди масата, а баща ми постави две бутилки: водка и коняк и каза: „Налейте си! Ние – казва – със сина по мъжки ще пием водка, а гостенката ни – коняк!“
Е, почнахме да пием, майка ми и баща ми гледат момичето, а тя повдигна чашата и я изпи на екс. Майка ми се изчерви и каза:
– Често ли пиете така?
Момичето:
– Всеки ден.
Баща ми се изкашля и каза:
– Удоволствието е скъпо!
Девойката каза:
– Е, пари винаги се намират!
Аз се обадих силно:
– Може би да погледаме телевизия?!
Баща ми:
– Тук е по-интересно, отколкото по телевизията.
И сипаха още на приятелката ми. Тя хвана чашката с два пръста и каза:
– Не бях пила от толкова малка.
Майка ми изтърва ножа си от масата. Аз:
– Ще дойде мъж! (б.р. – според поверие)
Баща ми:
– Вече е дошъл!
А момичето отпи и каза:
– Така се страхувах да дойда при вас, мислех, че няма да ме харесате.
Баща ми се обади вежливо:
– В общи линии, ни харесахте, само че не пиете ли много?
Момичето:
– Чашата е малко, ако ми бяхте сипали в по-голяма…
Баща ми:
– Ама това е половината ми заплата!
Момичето:
– Толкова малко ли получавате?!
Баща ми:
– А Вие?
Момичето:
– Достатъчно, за да пием с мама всяка вечер!
Майка ми, вдигнала ножа, сега изтърва вилицата. Аз казах:
– Ще дойде жена!
Баща ми:
– Да не дава Бог!
Момичето:
– Ние имаме семейна традиция: събираме се заедно и пием! Само че го обичаме горещ!
Майка ми изтърва чинията. Аз:
– На късмет е!
Баща ми:
– Той вече е тук!
Майка ми:
– Голямо семейство ли имате?
Майка ми:
– Имам още баба и сестра, а баща ми почина – пиеше много!
Баща ми:
– А Вие значи не пиете много?!
Момичето:
– Не, пия по две чашки.
Той:
– Това е половин бутилка!
Момичето:
– Е, и? Важното е вечер да не се яде нищо!
Майка ми:
– Значи дори и не мезите?!
Момичето:
– Че защо, имаме си конфитюр.
Баща ми:
– Той върви с лимон.
Момичето:
– С лимон го пие баба ми. На осемдесет години е, а докато не го изпие, не ляга да спи!
Тук баща ми стана и каза:
– Беше ми приятно да се запознаем.
Момичето:
– На мен също. Благодаря за чая!
– Какъв чай? – извика баща ми. И изведнъж разбра всичко. Погледна ме с вълчи поглед, а аз казах:
– Стоеше половин година, изпих го, за да не се развали!
Предполагам, че съм го произнесъл неубедително, защото получих шамар зад врата!