Това са нормални чувства.
Това е нормално: да се заключиш в банята и да плачеш пред огледалото заради това, че другите дори не могат да си представят, че това може да те разстрои.
Нормално е да не разбираш защо плачеш.
Нормално е да плачеш заради нещо, което се е случило преди години, може би дори преди десетилетие, заради нещо, което отдавна е трябвало да оставиш в миналото.
Нормално е да не разбираш как да решиш проблемите си, да чувстваш, че болката сякаш никога няма да си отиде.
Нормално е никой да не може да разбере през какво преминаваш.
Нормално е да се срамуваш от постъпките си, да се смяташ за идиотка заради това, че така силно преживяваш нещо, за което дори не трябва да мислиш.
Нормално е да искаш да усилиш музиката, за да не чува никой риданията ти.
Нормално е да искаш да изтриеш сълзите си и да се измиеш със студена вода преди да излезеш, за да не разбере никой, че си плакала.
Нормално е да казваш на приятел, че всичко е наред, когато те питат как си, защото искаш да изглеждаш по-силна.
Нормално е да решиш да разкажеш всичко на някого, дори ако се притесняваш, че ще им досадиш.
Нормално е някой да те чуе и да те посети, да те види в състоянието, когато си най-узявима.
Нормално е да се нуждаеш от любим човек, за да се успокоиш, защото сама не можеш да се справиш с това.
Нормално е да имаш емоции. Нормално е да си човек.
Нормално е да дадеш воля на своите чувства вместо да ги задържаш в себе си, докато не изригнеш.
Нормално е очите ти да са червени, а главата ти да се пръска от болка и сълзи, които вече си се уморила да изливаш.
Нормално е защото така чувстваш твоето тяло, твоето сърце, твоята душа.
Помни, че не си глупачка, защото плачеш за мъж или приятел, или работа, или пък сериал. Твоите чувства са важни. Ти си важна.
Това е нормално. В момента може и да не мислиш така, но после ще разбереш. И всичко ще бъде наред!
