Наскоро се разболях тежко. Температура над 39, кашлица и всичките други прелести на вирусната инфекция. Боледувах както си се боледува. Лекувах си се както се лекува.
Взех си болничен както е редно. Дългите скитания до поликлиниката почти приключиха. Единствено остана, по нареждане на терапевта, да дам за последно кръв и урина.
Поликлиниката не се намира наблизо, затова трябваше да сложа бурканчетата с ароматните анализи в джоба на палтото, но предишният път едното бурканче протече.
Не исках да се повтаря този конфуз и този път реших да ги сложа в пластмасов контейнер, а контейнерът завих в плик (тройна защита, братле)
Цялата тази „матрьошка“ сложих във вътрешни джоб до гърдите си. Отстрани се виждаше, че в джоба си имам нещо.
На една от спирките на тролея се качи едно момче. След миг то вече стоеше точно до мен. Тролеят тръгна и човекът с почти цялото си тегло се наклони към мен. Извини се за своята непохватност и на следващата спирка бързо слезе.
Вече стигнах до поликлиниката, но „матрьошката“ с анализите бе изчезнала. Надявам се, че ти е харесала „плячката“, грабителю на вътрешни джобове.