Вече над 100 години куклата Робърт плаши хората и дори днес в нейно присъствие се случват странни неща.
Почти всички старинни кукли изглеждат страшно, но куклата Робърт си е направо зловеща. Тя е с размерите на реално дете и е облечена в истински детски дрехи. Има абсолютно празни очи във вид на две черни копчета, които гледат в нищото, а в скута на Робърт стои куче с огромни, изпъкнали очи и странна паст. Казват, че в Робърт живее някакво същество.
Някога куклата Робърт била нова и блестяща, била направена преди повече от 115 години във фабриката на компанията Steiff. Впрочем, самите представители на компанията заявили, че Роберт не е кукла – първоначално е бил манекен за витрината на магазин.
Все пак, куклата се озовала в ръцете на момче на име Роберт Ото и тук историята има две версии. Тези, които вярват в свръхестествените способности на куклата се придържат към по-загадъчния вариант. Тази, че прислужница в семейството на Ото, младо момиче от Бахамските острови, провело над куклата вуду ритуал и я подарило на момчето като наказание за неговите шеги.
Скептиците са по-склонни да вярват в „официалната“ версия на събитията: куклата била подарена на момчето от неговия дядо.
Във всеки случай малкият Робърт (в семейството му го наричали с второто име Джин) буквално се влюбил в куклата и дори я облякъл в детски дрехи – моряшки костюм, с който бил израснал. Малкият носел играчката навсякъде със себе си и се отнасял към куклата като към живо същество.
Вещите се премествали от само себе си и момчето започнало да се оплаква на родителите си, че всичко това прави куклата Робърт. Първоначално родителите се засмели над детските измислици, но после също започнали да забелязват странни неща.
Водопроводчикът, ремонтиращ дома на Ото, твърдял, че чува детски смях и дори видял как куклата Робърт се преместила от едно място на друго.
Когато Джин Ото пораснал, той се преместил в „Дома на художниците“ в град Кий-Уест. Куклата му вече седяла на стол до прозореца и се виждала отлично от улицата. Хората започнали да избягват да минават покрай този дом. Те буквално се кълняли, че са видели как куклата се мести и внимателно ги проследява с поглед.
Гостите, идващи в Дома на художниците, казвали, че чуват стъпки от стаята над тях, където седял Робърт, сякаш куклата се придвижва там самостоятелно. Дори жената на Джин Ото била наплашена от куклата и накрая я преместила на тавана.
След смъртта на Джин Ото и жена му през 1974 година в дома им се нанесла жена на име Миртъл Рейтър, получавайки „като наследство“ мебелите и, разбира се, загадъчната кукла.
В течение на 20 години тя живяла в дома си с куклата Робърт и постоянно чувала необясними движения и звуци от тавана, където се намирала куклата. Накрая Миртъл не издържала и дала куклата на Музея Форт-Ийст-Мартело, изтъквайки само една причина – куклата била обладана от някаква личност.
Служителите на музея взели куклата, решавайки, че това е само фантазия на възрастната жена и я сложили в хранилището. Но, чувайки за обсебената кукла, многобройните посетители започнали да настояват експонатът да бъде показан. Някои хора дори започнали да пишат писма до куклата Робърт, сякаш тя е някакъв могъщ екстрасенс.
В крайна сметка, музейните работници се предали и изложили мистичния експонат в залата. Сега куклата Робърт седи в стъклена кутия, за да не я вадят.
А посетителите се тълпят около куклата, надявайки се да уловят нейния поглед или някое движение. Мнозина твърдят, че около куклата Робърт камерите и електронните устройства излизат от строя.