Това обръщение към всички баби и дядовци било публикувано в Cafemom. Ако имате добри родители, вероятно ще се съгласите с Лин Шатък.
„Благодаря ви, мамо и татко,
Мнозина от нас с почуда осъзнават този факт, че нашите деца сами стават родители. Но рядко някой забелязва превръщането на родителите в дядовци и баби.
Никога не съм се съмнявала, че ще бъдете чудесни баба и дядо. Винаги сте ме подкрепяли, каквото и да ми хрумне: да стана вегетарианка, да напусна унвиерситета, за да пътешествам и дори глупавата ми мечта да стана писател.
Винаги сте били до мен. И, както и много родители на пораснали деца, сте били готови да станете баба и дядо дълго преди ние сме били готови да станем родители.
Но както не можех да си представя всички нюанси на възпитанието, ясните сини очи, които ще имат децата ми, или решителната волева личност на моя син, така и никога не си представях какви чудесни баба и дядо ще бъдете.
Благодаря.
Затова, че очите на децата ни светват, когато ви видят.
По пътя към вас моят син ми измъква телефона от ръцете, когато звъните, защото не може да дочака срещата, за да ви разкаже за своите футболни успехи, за тренировките си по таекуондо и за последната книга, която е прочел.
Затова, че щом 4-годишната ми дъщеря изскочи от колата, извиква: „Искам да поиграя с теб и дядо“.
Блгадоря ви, че си играете с часове с децата.
Благодаря за конната езда и за битките със саби. За надуването на огромните балони, за пускането на хвърчилото летящия змей, за разходките сред природата и изтриването на сополите.
Благодаря ви за всички почивки, които сте ни дали. Вие дадохте на нас и на децата своето скъпоценно време и това е най-добрият подарък, който можехме да поискаме. Благодаря! Благодаря! Благодаря.
Благодарим ви за това, че понякога ги пляскахте и им давахте твърде много сладкиши.
Благодаря, че никога не коментирахте нашето възпитаване, дори ако то се различава много от вашето.
Благодаря ви, че ме научихте, че възпитаниет не свършва когато децата ни навършат 18 години. За добро или лошо, но то продължава, променя се, развива се, преустройва се, но не приключва.
Като цяло, ви благодаря за безусловната любов и подкрепа, които винаги сте дарявали на мен и моите деца.
Тази основна подкрепа се намира вътре в мен и стои в основата на моето собствено възпитание. Вие ме научихте, че когато се раждат децата, те вече са отделни малки хора. Показахте ми как да се ориентираш в отношенията с уважение и доверие.
Знам, че някой ден моите деца също ще ви бъдат благодарни“.
А вие какво бихте казали на своите родители?