Малка старица се разхождала по улицата, носейки със себе си два големи чувала за боклук. Един от чувалите бил скъсан и от време на време от него изпадали по 20 долара.
Забелязвайки това, я спрял полицай и й казал: „Госпожо, от този чувал падат пари“.
„О, наистина ли? По дяволите!“ – казала малката старица. „По-добре да се върна и да видя ще мога лид а намеря другите. Благодаря, че ми казахте, господин полицай“.
– Почакайте, не така бързо – казал полицаят. – Откъде сте взела всички тези пари? Не сте ги откраднала, нали?
– О, не, не – отвърнала старата дама. – Знаете ли, задният ми двор се намира точно до игрище за голф. Много голф играчи идват и пикаят през дупка в моята ограда, директно в градината ми. Преди това ме вбесяваше. Това унищожаваше цветята ми… Но тогава си казах: „Защо да не се възползвам от ситуацията?
И сега вече стоя до оградата до тази дупка, много тихо, с моите градински ножици. Всеки път, когато някой мъж си сложи пикалото в оградата ми, аз го изненадвам, появявам се с ножиците и казвам. „Ок, приятел. Дай ми 20 долара или ще съжаляваш.
– Е, това изглежда справедливо – засмял се полицаят. – Добре, успех! О, между другото, а какво има в другия чувал?
– Не всички плащат.
