Толкова е лесно – да спрете на пешеходна пътека, за да мине пешеходецът.
Толкова е лесно да кажете на детето, което е разбило играчката за елхата – „Нищо, на щастие е“, а не да викате половин час, сякаш е разбил не топка, а сърцето ви.
Толкова е лесно – да позвъните на майка си и да попитате: „Мамо, здравей, как са нещата при теб?“, а не да звъните само тогава, когато е нужно.
Толкова е лесно – да станете след спектакъла и да аплодирате прави. Краката ви няма да омалеят от напрежение, не се страхувайте. А на актьорите ще им бъде приятно. Вашите аплодисменти са тяхната основна храна, тяхната награда. Друго нямат.
Толкова е лесно – да оставите мнението за себе си, ако не сте съгласни с нещо във фейсбук. А енергията, която ще изтече като вода за ядосания коментар, да я изразходвате за съзидание.
Толкова е лесно – да кажете „не“ на всичко, което не ви е близко. На хората, които ви карат да ви боли – не. Хората, които не споделят вашите ценности – не. Скучните книги – не, оставете ги. Грубият таксиджия – не, намерете друго такси,, уважавайте себе си. „Не“ на всичко, което ви разрушава. „Да“ на всичко, което ви прави щастливи.
Толкова е лесно – да изпратите смс „Обичам те“. Просто така. без повод. Защото ви е провървяло, ако има на кого да го напишете.
Толкова е лесно – да нарушите правилата. Да бъдете смешни. Да се успите. Да заспите в киното. Да си сложите най-хубавата рокля в най-сивия ден. Да ядете в празничния сервиз омлет и яхния.
От малките неща – от вашето „благодаря“, „извинете“, „нищо страшно“, „обичам те“, „целуни ме“, „да се прегърнем“, „радвам се за теб“, „да го направим сега“ – се ражда голямото, истинско щастие.