Всеки е чувал поне веднъж в живота си сватбения марш на Менделсон. Но не всеки знае, че през 1826 г. Феликс Менделсон (по това време той е на седемнадесет години) е написал този марш като музикален съпровод към комедията на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“.
Но в статията няма да стане дума за това. Споменаваме го ей така, между другото.
Бъдещият композитор Феликс Менделсон е роден в семейството на банкера Абрахам Менделсон. Дядото на композитора е известният еврейски философ оес (Моисей) Менделсон.
Мозес Менделсон не се отличавал с красота. Бил дребен на ръст, а освен това и гърбав. Веднъж в къщата на хамбургски търговец той видял красивата му дъщеря Фрумтиер и се влюбил в нея от пръв поглед. Но момичето не искало да вижда такъв грозник.
Преди да си тръгне, Мозес, събрал смелост, качил се в стаята й, за да говори с нея за последен път. Момичето било ангелски красиво, но фактът, че никога не го погледнал, наранил Мозес до дълбините на сърцето. Дълго време не смеел да започне разговор, но накрая все пак попита:
— Вярвате ли, че браковете се сключват на небето?
— Вярвам – отговорила Фрумтиер, все още гледайки в пода. – А Вие?
— Аз също. А знаете ли, че там горе на небето всеки път, когато се роди момче, Господ решава за кого да се ожени. Ето и аз, когато се родих, Той посочи бъдещата ми булка и добави: „Жена ти ще бъде гърбава“. И тогава изкрещях: „Господи, смили се! Колко трудно ще живвее на този свят една гърбава жена! По-добре ми дай на мен гърбица и нека жена ми бъде красива!“
Фрумтиер го погледнала в очите и някакъв спомен се раздвижил в сърцето й. Тя подала ръката си на Менделсон и стана негова вярна и любяща съпруга.