Когато на пътя си срещнем трудности, ние се оплакваме, че Вселената е неблагосклонна към нас. А ако на човек постоянно му се случва нещо лошо, той може да изпадне в депресия за дълго време. Свикнали сме да съдим за всичко, разделяйки ситуациите на добри и лоши.
За да преживеем достойно определени изпитания на живота, трябва да разберем, че във всеки проблем има скрита благословия. Именно чрез различните трудности имаме възможност да растем. Да, този път невинаги е осеян с розови цветчета.
Когато се научим да бъдем благодарни на Вселената, за всичко, приемайки предизвикателствата с достойнство, тогава и ще започне нашият истински път към успеха във всички сфери.
***
Малко момче осиротяло рано. То било приютено от далечен роднина, който се оказал жесток човек. Мъжът биел момчето, хранел го с огризки, заключвал го за дълго време в тъмната плевня, не му разрешавал да си играе с другите деца. След една караница, която завършила с пореден побой, момчето не издържало и избягало.
Много странствал, живеел от подаяния, крадял, спял където намери и веднъж заспал върху стълбите на едно училище. Училището се оказало известно със своя Учител. Тук преподавали военни изкуства, а за майсторството на Учителя се носели легенди.
Той приютил момчето. Момчето с благодарност започнало да върши най-черната работа, а старият Учител, като видял усърдието на малчугана, започнал да го обучава на своето изкуство.
Минали години… Юношата станал прекрасен фехтовач. Сега вече всички говорели за неговото майсторство. Старият Учител се оттеглил и предал училището си в наследство на сирака.
Веднъж Майстора минал със своите ученици през родното си място. До една от къщите той видял грохнал старец.
– Ето това е дядото, от когото избягах – казал той на учениците си. Те се хванали за мечовете с намерението да отмъстят за своя учител, но Майстора ги спрял.
– Не! – казал той. – Това е човекът, на когото дължа всичко, което имам и умея сега. Ако не беше той, какъв щях да стана?! Благодарение на него изминах този Път.