Веднъж един мъдрец, съпровождан от своите ученици, се качил във влака.
Било лято и той бил обут с леки обувки, една от които внезапно излетяла от крака му и паднала право върху железопътните релси.
Учениците, стоящи около учителя, се засуетили и един от тях дори се опитал да скочи върху релсите на платформата, за да намери обувката.
В този момент влакът потеглил и един от учениците бил спасен да не падне само заради ловките пръсти на мъдреца, които го хванали за дрехата.
– Нищо страшно – казал той на учениците си и с леко това с леко движение свалил и втората си обувка. Влакът набирал скорост, а учениците с почуда се взирали в своя учител.
– Защо хвърлихте на пътя втората обувка? – попитал накрая един от тях.
– Помислих, че беднякът, който намери първата ми загубена обувка, задължително ще има нужда и от втората – невъзмутимо отвърнал учителят.
Понякога, осъзнавайки, че губиш нещо важно, е по-добре да го пуснеш без съжаление.
В крайна сметка всичко се връща обратно – в това число и доброто, което ще донесе на някого твоята загуба.