Малко са сложни, но ще се опитаме да ги разберем…
Парадоксът за всемогъществото
Този парадокс гласи, че ако някой е всемогъщ, той може да създаде такава ситуация, в която е неспособен да направи каквото и да е. В опростен вариант това звучи така: може ли Бог да създаде камък, който да не може да вдигне? От една страна той е всемогъщ и може да създаде каквото си поиска: в случая камък. От друга страна, ако той не може да повдигне някакъв си камък, наистина ли е всемогъщ?
Съдебен парадокс
Известният гръцки философ Протагор взел младо и бедно момче на име Евал да го обучи в тайните на съдебните дела с уговорката, че ученикът ще си плати курса с парите, които спечели от своето първо дело. Находчивият Евал преминал успешно курса, но след това обаче изобщо не бързал да участва в някое дело. На Протагор му писнало да чака и завел дело срещу бившия си ученик.
Аргументите му били: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
Евал пък смятал: “Ако аз спечеля този процес, то аз не трябва да плащам на Протагор. А в случай, че загубя своя първи съдебен процес, според договорката ми с него не трябва да плащам нищо, защото сме се разбрали да платя обучението си едва след, като спечеля за първи път съдебно дело. Следователно, независимо дали загубя или спечеля, не трябва да плащам нищо.” Е, кой е бил прав?
Как пада котката с масло
Основава се на две популярни твърдения: 1. Котките винаги се приземяват на лапите си. 2. Филия с хляб винаги пада откъм намазаната си страна. Противоречието възниква, ако към гърба на котка се прикрепи филия с масло. Как ще падне? Някои шеговито казват, че в резултат на експеримента ще се получи анти гравитация.
Други хитреци отбелязват, че най-вероятно по време на полета котката ще оближе маслото и ще се приземи на краката си. Звучи добре, но има една малка подробност: ние котки с езици на гърба, сме не виждали!
Двете пляви на магарето
Това е образно описание на човешката нерешителност и се отнася до парадоксалната ситуация, в която едно магаре е между две еднакви по размер купи сено и умира от глад, защото не може да вземе рационално решение от коя точно да започне да яде. Парадоксът носи името на френския фиолосф (14 век) Жан Буридан, но не е измислен от него. Парадоксът е познат още от времето на Аристотел, когато в своя творба той описва човек, който е гладен и жаден, но тъй като и двете чувства са еднакво силни у него, не може да направи своя избор и също умира.
Можеш ли да убиеш дядо си?
Помните ли как във филма „Завръщане в бъдещето“ Марти Макфлай, който пътуваше назад във времето, бе на път да попречи на срещата на родителите си и така застраши собственото си раждане? Тази ситуация тормозеше главите на феновете на фантастиката и напомняше много за „парадоксът на убития дядо“.
Да кажем, че Гошо се връща назад във времето и убива дядо си преди той да е срещнал баба му. В резултат на това нито Гошо, нито родителите му могат да се появят на бял свят. Което значи, че Гошо не може да пътува назад във времето, което пък автоматично говори, че той не е убил дядо си и дядо му е още жив, така че Гошо спокойно може да си се роди… и така този цикъл може да се повтаря до безкрайност.