В бедния откъм сензации август на 2012 г. се разрази жесток скандал, че безсмъртните произведения на Ботев могат да изпаднат от учебниците. Причината: в доклад на Комисията за за защита от дискриминация (КЗД) се критикуват частите, където турците са представени като поробители. „…да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище” например е проблемен цитат, който може да се приеме като дискриминационен и евентуално би могъл да се преправи. КЗД е проверила дискриминационните елементи в читанките по шест основни признака, сред които етнически, религиозен и полов. В крайна сметка министър Сергей Игнатов по спешност прекъсна отпуската си, за да успокои народа, че Ботев, Левски и Вазов няма да отпаднат от учебниците.
Похвално е усилието на тази комисия да имитира дейност. Доста труд са хвърлили горките чиновници. Че то в родното творчество, като се замислиш, е пълно с дискриминационни елементи. Да вземем за пример наглед невинната и поучителна приказка „Дядо вади ряпа“. Защо дядото отива пръв да вади генномодифицирания зеленчук? Защо не отиде първо бабата? Това не е ли индиректен намек, че жените са по-слабия пол! Ето ви веднага дискриминационен елемент по полов признак.
И за да успокоим членовете на комисията, ви представяме емблематичното за всеки българин произведение „Опълченците на Шипка“ на дядо Вазов в един по-различен, недискриминационен вариант. За разлика от варианта, в който на върха се води свиреп, смъртоносен бой, в този българи и турци приятелски плющят карти. Приятно четене.
„Опълченците на Шипка играят карти“
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как „без коз“ вдигат. Горските долини
трепетно повтарят на „Реконтра“ викът.
Картите ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди пробват с капо да излязат
и висящи чакат асак да налазят.
Терца след терца! Белот след белот!
Сюлейман безумний сочи купа пак
и вика: „Следете! В мене са карите!“
и партньорите раздават с викове сърдити.
И „Терца майорна!“ въздуха разпра
върхът отговори с други вик: „Каре аса!“
И с нов дъжд валета, попове, деветки
дружините наши играят без сметки
вдигат и цакат без сигнал, без ред
всякой гледа само най-напред
гола деветка с асо да покрие
с вале, дама, поп други терци да бие.
Анонси екнат. Турците ревът.
Не им идват карти, да месят не щат.
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
раздаването, играта, чет’ри кари!“
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако пуснат поп, цакай със вале!“
Йоще миг – и ще са вътре
листът ни свърши – продължаваме утре.„