Дори не знам как да започна… Но не трябва да се живеете със задник и дори да бъдете с него не бива. Заради това при жената се получава разрушаване на самооценката и загуба на вярата в мъжете, и като цяло целият живот е крив.
А не всички мъже са задници. Те изобщо не са Мъже. При тях мъжки е само детеродният орган и убедеността, че са страхотни, която в конкретния случай е необоснована.
В началото на запознанството задниците изглеждат като нормалните мъже. Случва се да не разбереш как мимикрирират. Може да ги разпознаеш само по действията, по отношението им към жените.
Главната особеност на задника е явното или добре прикрито неуважение към жените. То може да се изрази в осъждането на женския избор, работата, заниманията и прочие, в изказване на неудовлетвореност към нейното тяло или нейните личностни качества, в сравненията с митичната „нормална жена“, в непризнаването на нейното право на грешки и гафове.
Задниците винаги се смятат за идеални и знаят как трябва да бъде. Ако се чувствате в отношенията си сякаш сте на съд, то този, който олицетворява прокурора, е задникът.
Следващият отличителен признак на задника е ярко изразеният нарцисизъм, красиво опакован в рафинираност.
Ако например той се къпе веднъж в седмицата или е немарлив в храненето си, всичко това се приема за изключителност и има идеологически контекст. Задникът съвършено счита, че светът се върти около него, дори, ако, играейки го скромен, говори иначе.
Ако мъжът обвинява жената в егоизъм и прекалени грижи за себе си, това значи, че тя все още е здрава и не слугува на задника.
Номерът е, че когато тя си забранява да мисли за себе си и своите интереси, той яде от живота й. На задника никога не му е достатъчно. Не му е достатъчна нито любовта,, нито грижите, нито жертвите, нито сълзите.
Още един критерий – задниците не се извиняват. Тоест на думи може да бъде казано, но искрено разкаяние няма. Съвършенството няма защо да се разкайва, не е ли ясно?
Всяка естествена проява на чувства по адрес на жената задникът приема за подвиг и очаква небивала възхвала и безмерна благодарност.
За това, че е направил кафе или е закарал колата до гумаджийницата например. Второто е особено специално, затова трябва да му се благодари с години.
Справедливостта изисква да се отбележи, че повечето жени са имали опит в отношенията със задниците, а много – тепърва ще имат.
Такъв е нормалният ход на развитието на личността и растежът на духа. Да попаднеш на задник помага неосъзнатото, а да останеш или не в тези отношения вече е въпрос на избор.
Трябва да израснеш до там, че да спреш да считаш подобни отношения за нормални. Трябва да израснеш до там, че да прощаваш грешките на всеки. Трябва да обичаш достойния, а не онзи, който се е оказал до теб по волята на съдбата.
Трябва да умееш да живееш в самота и да я обичаш, за да не се държиш за задника до последно. Трябва да вярваш в това, че мъжът, който умее да обича, отдава, да се грижи, подкрепя, извършва постъпки, го има и той е за теб.
Твърде много „трябва“…Всъщност, нищо не трябва. В живота има много начини и сценарии за съществуване. Всеки човек избира за себе си най-добрия опит в настоящия момент.
Трябва да се каже само едно – задничеството е завинаги. Задничеството се формира от психо травми, често от детството, и без терапия, без постигане на осъзнатост не си тръгва.
Не оставайте при задниците. Зад границите на този опит има друг. Подарете си шанса да го видите и получите.
С любов,
Лилия Ахремчик