Не се притеснявай, когато ти крещя или те обвинявам в нещо. Не се вълнувай, когато изпадам в истерия и ти изпращам гневни съобщения, обясняващи причината за гнева ми. Не се плаши, когато ти потропам на вратата посред нощ, защото ми е тежко. Не се плаши, когато плача през нощта заради казаното от теб.
Всичко това са прояви на любов, жажда за твоето внимание, те демонстрират колко силно те обичам. Но се тревожи, когато съобщенията ми станат едносрични, когато вече не изяснявам отношенията ни, не идвам при теб, спирам да плача и да реагирам на дразнители.
Защото това означава, че ти повече не заслужаваш караниците, гневът и нервите, които разпалват моята страст. Аз съм охладняла към теб.
Мълчанието ми е по-опасно от думите, то може да бъде далеч по-болезнено от казаното. То означава, че ти вече не занимаваш мислите ми и не си струваш шума. Виждаш ли, аз обичам да говоря, мога да говоря безкрайно, защото думите извират от сърцето ми, те оказват моите чувства, моята искреност.
Но аз мразя мълчанието. Некомфортно ми е с недоизказаността, с несподелените чувства и пренебрегнатото сърце. Думите значат любов, мълчанието – начало на края. Мълчанието ми означава, че не заслужаваш думи и аз се отказвам от теб.
Моето мълчание е отговор на твоето безразличие. Това е взаимна услуга. Затова не се бой от горещите ми спорове – те са начини, по които се опитвам да ти покажа коя съм, сълзите, които не мога да сдържа, защото за мен значиш целия свят. Не се страхувай от тях, цени ги.
Не се страхувай, когато всичко спре, затихне, страхувай се от нощта, когато ми причиниш болка, когато ми се развикаш, а аз не отвърна. Защото това значи, че съм готова да продължа без теб.