Това е една доста необичайна история, което още веднъж доказва, че сред нас има хора, които винаги държат на своето. Един от тях се оказал Марвин Джон Химейър. На пръв поглед средностатистически американец, който се интересувал от техника, затова през 1993 година открил своя работилница за ремонт на ауспуси.
В тази местност – Гранд Лейк, Колорадо, Марвин дошъл неочаквано за всички. Тук той нямал нито познати, нито роднини. Всички, които по-късно се запознали с него, казвали, че тук той просто започнал живота си отначало.
За своята работилница мистър Химейър купил малък парцел в град Гренби (недалеч от Гранд Лейк). Тези 0, 8 хектара земя впоследствие ще станат причина за войната на обикновения американец с местните власти и голяма компания.
Повече от 7 години Марвин се трудел в своята работилница и никой не си мислел на какво е способен спокойният и уравновесен на вид мъж.
Всичко започнало, когато циментовият завод «Mountain Park», принадлежащ на семейство Дочефф, започнал да се разширява. Парцелът на Химейър бил един от тези, които компанията планирала да купи. Но нещата не станали така както ги планирали циментовите магнати.
Всички съседни участъци били продадени за жълти стотинки (къде доброволно, къде под натиск), но Марвин до последно отстоявал своята собственост. Това не зарадвало много представителите на Дочефф, затова въпросът бил отнесен за разглеждане в градската администрация на Гренби.
Естествено, че представителите на администрацията били на страната на циментовата компания. Решението било взето в полза на «Mountain Park», за да продаде мистър Химейър по-бързо своя участък на завода, неговата работилница била обкръжена от земи, принадлежащи на корпорацията.
За да влезе в помещението си, Марвин трябвало да премине през частите на завода. Подобно развитие на събитията, разбира се, не го устройвало. По-рано мъжът използвал съседния участък, а сега трябвало да пресича „вражеската територия“.
Той написал жалба до администрацията, но вместо разбиране и подкрепа, получил множество проверки, които завършили с глоби.
Последната капка, преляла чашата, била глоба заради барел с нечистотии, като в същото време мистър Химейър просто не можел да изгради канализация: ръководството на циментовия завод не одобрило слагането на тръби през тяхна територия (всичко 2 метра и 40 сантиметра!).
През 2001 година, след официално решение на администрацията за построяването на още един корпус на циментовия завод, Марвин се сдобил с булдозер марка Komatsu D355A. Доведеният до отчаяние американец 18 месеца усъвършенствал в своето помещение тежката техника.
Булдозерът бил допълнително оборудван с видеокамери отвън и 2 монитора отвътре – за да подобри видимостта върху местността, компресори в случай на необходимост издухвали мръсотията от обективите на камерите.
В кабината била установена примитивна система за контрол на климата – климатик и вентилатор. Но тъй като Химейър сериозно мислел да воюва практически с целия свят за своите интереси, той допълнително оборудвал кабината с комбинирана броня дебела 30 см – практически неуязвима за противниковото оръжие. Стоманата и бетонът, от които Марвин направил „корпус за кабината“, добавили почти един тон тегло на булдозера.
За самозащита в кабината имал винтовка, карабина, пистолет и револвер.
4.06.2004 година: този ден бил запомнен от всички в Гренби. Мистър Химейър избрал него за своето отмъщение. Марвин излязъл от работилницата в своята чудовищна рожба – преобразуваният булдозер, който по-късно получил прозвището „булдозер-убиец“ («Killdozer»).
Американецът бил толкова разочарован от действията на администрацията и полицията, че решил своеобразно да им обяви война.
Първата „жертва“ на Killdozer’а станал, естествено, виновника за всички беди на Марвин – циментовият завод, втора – градската администрация, а след това бил разрушен офиса на местния вестник. Общо били разрушени 13 сгради, щетите били оценени на 7 милиона долара и впоследствие заводът фалирал.
Всички разрушени сгради по някакъв начин имали отношение към делото на Марвин за спорния участък.
Не се знае какво още можеше да сътвори отчаяният американец със своята машина, ако не беше един пробит радиатор. Заради него булдозерът не можел да се движи повече, заради което мистър Химейър взел последно решение: изстрел в главата. Той станал единствената жертва в тази война.
Всичките повече от 200 куршума и 3 взрива почти не повредили булдозера. Този случай бил наречен „Войната на Марвин Химейър“ и той доказва, че няма просто да се откаже и е готов да се бори до края за интересите си.