Той я видя за пръв път преди много години и веднага разбра, че я обича. Разбра, че ще й позволи всичко: ще му прави плитки, ще капризничи, тропайки с крак, а той – щастливо ще се усмихва в отговор. Защото това е тя – Жената на целия му живот. И даже когато тя тежеше само 3 кг 500 гр – беше Тя. Неговата дъщеря.
Днес ще я омъжва. Ето тя седи – толкова красива, толкова щастлива. Съвсем скоро ще зазвучи любимата им Hotel California и той отново ще танцува със своята дъщеря. Тя ще го прегърне за врата и ще се притисне към бузата – така, както прави всеки път, когато звучи Тяхната песен.
Той добре помни първия им танц – тя имаше температура, тя капризнечеше, той я взе на ръце в малката кухня, където по радиото звучаха Eagles.
Тя беше в розов чорапогащник и смешна тениска с Мики Маус – беше само на 3. Той слушаше как биеше малкото й сърчице, а тя знаеше, че той е до нея и всичко ще бъде наред. Така и заспа в ръцете му, а на сутринта температурата я нямаше.
Той винаги е знаел, че тя е красива. Не се умори да й го повтаря – дори тогава, когато беше болна от варицела и беше цялата в зелени точки, когато в пристъп на тийнейджърски бунт си обръсна наполовина главата, когато беше настинала и подсмърчаше с нос…
И сега той знае добре: нито едно гланцирано списание в света със своите измислени стандарти не може да я накара да се съмнява в своята красота.
Тя се роди в любов. Тогава той много обичаше и нейната майка и не можеше да си представи, че някога „непримиримите противоречия“ ще ги разпръснат на различни страни. „Непримирими противоречия“ – така написа жена му в молбата за разтрогване на брака.
Но успяха да се разделят красиво – не станаха приятели, но не поделиха и чиниите. Той винаги уважаваше своята бивша и й беше благодарен за всичко – особено за дъщерята. Те си останаха любящите родители – просто престанаха да живеят в едно жилище.
А сега неговата дъщеря намери своята любов. И той се надява, че е истинската.
Колко хубаво прекарваха те своите уикенди! Той я научи на всичко, което умееше сам – да плува, да кара кола, да стреля с оръжие и да лови риба. Той стана нейният проводник в неведомото мъжко племе – взимаше я със себе си на футбол, в гаража, на картинг.
След тези походи му се наложи да отговаря на куп въпроси: а защо дядо Мишо е плешив? А къде е жената на дядо Кольо? А защо дядо Любо е професор, а работи като такси? Но сега той е сигурен – тя е разбрала много за мъжете от тези несериозни детски разговори.
Той винаги е бил близо до нея – и в радост, и в печал. Той първи разбра, че са я избрали за главна Снежанка в спектакъла, че са й дали солова партия в училищния хор, че нейното съчинение е взело първото място в градския конкурс и че Макс от 11-ти клас я е поканил на кино.
А колко пъти тя му ридаеше на рамото, обливайки със сълзи новата му риза! Поводи винаги имаше: Павел от другата група подарил цвете на Елена, на Михаела от 10 А краката й са по-дълги, а на изпита не й достигнали само две точки!
Но тя винаги знаеше, че в крайна сметка на света има един мъж, на когото винаги може да се опре – нейния баща.
Каквото и да бе направила, той никога не повиши глас и никога не й се развика. Той можеше да каже много без думи – с едно движение на веждите, а понякога даже с една вежда.
Той винаги беше в течение на ежедневието й – знаеше кой обикновено стои до нея в детската градина, защо се е скарала с училищната си приятелка, какво е казал преподавателят за нейната курсова и кога най-сетне шефът ще разбере колко ценен служител е.
Понякога даже й даваше съвети за роклите и смяташе, че мъжът погрешно е обвиняван в некомпетентност по този въпрос. Защото жените (макар да не го казват) не се обличат само за себе си. А кой освен един баща може да каже привлича ли мъжкото внимание съчетанието на шалвари и кожено яке?
Те имаха своите тайни ритуали – само между двамата. Код 1 значеше ходене на кино, код 2 – празник на лакомствата в любимото кафене, код 3 – шопинг в книжарницата.
Когато тя беше малка, той никога не отказа участие в момичешките игри: все пак с помощта на куклата може да разкажеш за най-сложните модели семейни отношения и за начините за разрешаване на конфликт.
А когато тя оставаше при него за почивните дни, той винаги приготвяше своите специални палачинки с черешово сладко. И сега ги приготвя – а тя ги изяжда, забравяйки, че е на диета. Той не усвои веднага палачинките, първо я хранеше със сандвичи. Но затова пък какви – като в рекламата „Татко може!“
Той често й подаряваше цветя – ей така, без повод. Тя поднасяше букета към лицето си, вдъхваше аромата му и щастливо прошепваше: „Татко, обичам те!“ И нямаше нищо по-скъпо от тези думи. Той никога не пестеше за нея целувки и прегръдки, защото знаеше, че няма как да развали и разглези дъщеря си с тях. И се оказа прав.
Както и да е, време е! Вече звучи тяхната песен. Тя отива към него – Истинската жена, която може да възпита само той – Любящия баща.